Огледалото

Nesus

Публикувана на сайта 16.04.2008, 12:12

Капка след капка... червено като кръвта, виното изтичаше от счупената чаша. Угасващото й съзнание с трепет следеше искриците на залязващото слънце играещи си във всяка капка...

А вчера беше различно, защо трябваше да става така... Той и повтаряше, че я обича - а вместо това и подари самота - най-голямата на света. Сама, изоставена, далеч от всички, които я обичаха. Сама в стаята, сама с виното червено като кръв, сама пред огледалото.
Последните лъчи на умиращото слънце се разпиляха по ръба на чашата, дарявайки тъмната течност със собствена душа от изгарящ пламък. Все по червено слънцето вече не изгаряше очите й, галеше ги с нежното си сияние и им даваше от собствения си огън. Погледът и проследи алените облачета в огледалото, спря се на тъмната коса, тайнствената усмивка, дълбоките очи взиращи се в собствената и непрогледна душа.
Един замах разруши крехката идилия на този свят... Пронизващата болка я върна в реалността... Постепенно тя затихна, за да отстъпи място на един заблуден лъч надежда. Протегна треперещата си ръка, за да вземе парченце огледало. Късчето кристал се впи в пръстите и, обагряйки се в кръв. Поднесе го към лицето си, но единственото което видя в него беше празнота...
С бавно движени го прекара през китките си... Тъмнината постепенно я обгръщаше, даряваше и спокойствие. Вече нищо на света нямаше значение. Загледа се в пламъчетата гонещи се в чашата. Бавно протегна ръка към нея, докато не усети хлада на студения кристал по пръстите си. Лек трепет накара чашата да падне... Сякаш от километри чу звука на чупещо се стъкло....
Капка след капка...червено като кръвта, вино изтичаше от счупената чаша. Угасващото й съзнание с трепет следеше искриците на залязващото слънце играещи си във всяка капка...
Вече нямаше нищо - нито болка, нито мъка, нито самота - единствено угасналия поглед вперен в кървавия залез...

2007 г.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!