уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Разпиляване

Дидка Тенева

Публикувана на сайта 25.03.2008, 03:41

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Сънувах ли? ...
Сънувам ли?...
Още ли съм в това хипнотично състояние или полубудна стоя и се взирам в пода... Бих се радвала да е сън!!!! Но усещам слънчевия лъч върху себе си вече толкова дълго, че по тялото ми има ситни капчици пот. Ако сънувам... бих ги припознала като чисти, утринни капчици роса. БУДНА СЪМ!
Явно доста дълго съм съзерцавала пода, теб, хаотичната обстановка в стаята си (сякаш някой доста умело и неуморно е върлувал в нея нощес), че чак съм се унесла. Стори ми се, че дори наблюдавах и себе си извън тялото си... или може би се гледах в огледалото...НЕ ЗНАМ. Толкова много въпроси и никакви отговори за едно нищо и никакво събуждане. Пък и често се повтаря това - сутрин като сутрин.
Претръпнах ли? Може би НЕ. Може би никога няма да се случи. Болезнено е все още да виждам детските си мечти, разпилени около мен; да намирам окървавените трупове на вчерашните смехове и надежди, бездиханно лежащи на безупречно чистия (до тази сутрин) под. Само като си представя как умопомрачено и разтърсващо се смях на дребни и големи неща, на всичко... Отново наивно очаквах, че духовната ми екзалтация ще продължи и днес... И отново се излъгах.
Но на кого да се разсърдя за това - мога само на себе си. За кой ли път повярвах, че ти си се освободил от демоничната си природа... Театралният ти костюм и рафинираните ти жестове ме заблудиха. Нищо!!! Не ти прощавам, но няма и да хленча - всеки с избора си.
Днес не знам какво ще ми се случи и как ще ми се случиш ТИ. Но ще преглътна и тази трудносмилаема хапка. Би могъл да ме улесниш, като ми предложиш нещо за пиене, но това означава да изневериш на себе си. Ще се преборя и с нея - поредната Хапка. Да, много станаха, всеки път си мисля, че това е пределът и не мога да сложа нищо друго в стомаха си, НО отново се изправям срещу добре измислена от мен лъжа. Подмамена от нова, добре облечена надежда, се увличам по теб и после пак... преглъщам ли преглъщам. И стига глупости, че това ме прави по-силна, просто нямам друг възможен избор.
Как бих искала да можех да те повърна целия, да изплюя всеки твърд залък, но това е невъзможно, лудост....
Вероятно няма друга реалност, или ако има, тя ще е някаква отвъдна, метафизична, пречупена през халюциниращия ми поглед...
Ако се откажа от теб имам два изхода - да се откажа от тялото и съществуването си или от съзнанието си. А аз не искам да платя нито една от двете цени.
А и каквато и друга сделка да ми предложиш - няма да приема! Ти си добре изпипан лъжец (с други думи - долен мошеник). Така че можеш да си задържиш офертите за други, които могат да плащат и да работят с теб. Аз и от една елементарна колегиална толерантност не бих те търпяла.
Затова просто ще се изправя срещу теб - отново лице в лице, очи в очи. Ще се срещнем с жестоки погледи, ще разменим фалшиви усмивки и някои неприличен жест, и ще продължим по пътя си на врагове. Ще продължим - НЕРАЗДЕЛНИ. Докато един от нас не падне. Знам - аз ще съм! Не бих могла да обърна колелото, бих ли могла да се намеся във вселенските движения - Ти си ВЕЧНОСТ. Но по някакъв парадоксално безпроблемен начин аз съм също част от вечността и вселената. Дори и Ти не си всесилен - мразиш ме, но живея в теб. Може би съм само малка прашинка от вечността, която люшкат бури и стихии, но част от всемира.
Ще се обличам... За да се съблека отново и да заспя. Поне там не си – в съня. Каква ирония! Там си част от моята собствена проекция на свят, където стаята ми ще е вечно безупречно чиста, където наредбата я правя аз...
Екранът е черен... Прожекцията започва. Няма “какво се случи в предишния епизод...” Само тук и сега събитията имат значение, само в този премиерен и единствен епизод, без повторение.
ЩЕ ГО ИЗГЛЕДАШ ЛИ ЦЕЛИЯ?...

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!