Познато

Славка Здравкова

Публикувана на сайта 11.02.2008, 11:43

Решение

По време на досадната депресия,
нахално влязла в
моя свят,
безкрайното бездействие
постави мислите ми в
спор крилат.

Дали да се отдам
изцяло аз
на скуката,
която дълго време ме ухажва
или
да се предам
на времето,
което други предложения ми праща?

Не е ли правилно
все още да скучая в
този свят,
в който нямах интереси
или
защо пък трябва да бездействам
в същият,
изпълнен с образи копнежни?

Така, измъчвана от тез въпроси,
изправена пред тежко изпитание,
моят избор труден беше,
а дилемата стоеше.

И чудех се какво да предприема.

След дълги колебания,
с много основания,
решението предстоеше.
Само по себе си гласеше:
в свят от образи
аз да живея
и в него да копнея!

Познато

Помня, още помня
образа на лудостта!

Невидима за другите,
но привлечена от нея,
опитах се да я подмина,
но бях обречена да не успея!

Известно време
вървяхме заедно,
лутайки се с нея
въображаемо
в хоризонта непрогледен
и търсехме нещо.
А то бе…
…познатото.

Но, в този хоризонт неясен
дори
привидно опасен,
познатото липсваше!
Избрало бе
то
да изчезне!

Тогава
лудостта разгневена,
разочарована беше,
че не успя да открие
познатото вече.

И бясна
тя ме отнесе,
обратно в света се завърна.
И сама ме остави,
да живея в свои представи!

Но, аз помня, още помня
лудостта!

Цветове

В началото те бяха разделени.
Изгубиха и много време.

Тогава безцветната мечта,
възпротиви се на възможността
и каза й:

Аз виждам теб в светлината.
Навсякъде се сблъскваме,
но винаги се разминаваме,
като че все едно не се познаваме.
А, аз реална за да бъда
нуждая се от теб,
да съществувам като сбъдната мечта.

И питам те
дали
възможно е това?

Тогава възможността,
изумрудено се усмихна
и на безцветната мечта
отговори така:

В интересен свят живеем,
изпъстрен с различни цветове.
И виждам,
себе си в тях.
Сивотата на деня, ме прави
истерична.
Бялото, преръща ме в
меланхолична.
В черното, съм аз
трагична.
Когато, сблъскам се с червеното,
откривам себе си като
любов.
Но, влязла в зеленото,
превръщам себе си в
спокойствие.
В лилавото, съм
свобода.
А, синьото, преобразява ме в
независимост.
Но, винаги във слънчогледите
се вглеждам и виждам себе си като
надежда.

Когато се събуждам сутрин
аз, също виждам теб в
светлината.
И търся твоето внимание,
защото, също
недействителна съм аз
без теб.
И мисля, че
възможно е това.

И в края,
те се събраха.
В светлината,
заедно бяха.

И впуснаха се в
света различен
изпъстрен
с много цветове!

А, за мене говорят

Всякакви хора наричат ме всякаква.
Поставят ми епитети различни.
Хулят ме, хвалят ме
както си искат,
а после се питат
защо съм това!

Някои казват за мене:
тя е,
коварна,
жестока
и зла.
Лицемерна,
уморена,
самотна
и стара,
дори не красива
за много сърца.

За други пък
аз съм,
просто
естествена,
мила,
добра.
Простима в духа си,
непреходна,
за техните топли сърца.

Но, всички
изричат моето име.
Те знаят.
Наричат ме мене,
Любов!
И всички говорят за мене.
Те вярват,
че вечна съм!
А, аз за себе си мисля.
Искам ги всичките.
И търся близост с тях!

Разговор с една звезда

И както си вървях в дългите години
изгубена, сама
в небето шеметно, усмивка засия.
И срещнах се с прелестна звезда
преживяла не една съдба.

И тъй…

Мъдро тя се взря
А в лицето ми, звездата разпозна
тъжен поглед, плачеща сълза
уморена самота.

Къде е той?- попитах я.

А в отговор ми каза тя:
- Не тъгувай, а върви
и отговори не търси.
В мъглата приказна
впусни се
заедно с един твой ден.
В денят облечен с облаци
ще го откриеш
невидим
стои и чака
твоят образ, отразен да заблести!

И тъй…

Послушах аз звездата
поех по пътя на съдбата
а в нея, чакаше ме той.
Както бе ми обещал,
невидимо
стоеше там.
Усетих полъхът му,
топлината.
Прегърна ме!
Целувка- свята!
Да, нямаше съмнение- това бе той!
Намерих светлината!

И кацнала едва в покоите на любовта,
отново се налагаше да полетя!

Върнах се в небето шеметно
да потърся моята звезда,
да й благодаря за мъдростта,
чрез която бях със своята мечта.

И чудо, случи се!

Скрита в тъмнината
не открих звездата,
а срещнах слънцето сияйно,
огряло ми сърцето с блясък отразен!

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

slaveya [ потребител ] 

от дата :  11.04.2008, 13:07

Благодаря и на двама ви за оценката. . Ванина имаш поща

Vanina [ потребител ] 

от дата :  23.03.2008, 18:48

Здравей Славке,
Стиховете ти са хубави. Ако решиш да издаваш стихосбирка съм съгласна да я редактирам за скромно възнаграждение. Мога да ти помогна и с илюстратора.
Потърси ме на orxidei@abv.bg