Ода за Теб и Мен
Madam Julli
Публикувана на сайта 15.01.2008, 17:10
Всички творби от този автор | Мнения на читателите



* * *
Случайни са нашите срещи-
Две-три думи и набързо изпито кафе...
Случайни емоции, мисли и погледи-
право в очите!
Случайна целувка в косите ми...
Ти сърцето ми взе!
Но върни ми половината поне,
За да те възпея в стихове...!
Мълчаливо
Мълчаливи сенки край нас стоят.
Мълчаливи думи се гонят.
Мълчаливо стене вятър в нощта.
Мълчаливо окото сълза отрони.
Мълчаливи звезди проблясват едва.
Мълчаливо сърцето е със стрела прободено.
Мълчаливи са чашите с вино от вечерта.
Мълчалив е и танцът в нощта.
Мълчаливи секунди се гонят.
Мълчаливи сме и ние сега
зад маските си на клоуни.
Пловдив, 27.10.1996 г.
На Таня, моята
любима племенница
Сърце и мит разбит.
Ръце и нежност скрита.
Една сълза, сякаш капчица дъждец,
се стече бавно по лицето.
Изтрих я с длан и
всичко свърши
с игра, молба, болка и мълчание …
гр. Пловдив, 01.04.1997 г.
Весела Николаева Ганчева
Oda lásky
(pro pana Dymytra Sofiíského)
За твоето тихо идване,
което като гръм отеква в мен,
бих написала един незабравим рефрен.
Но сабята, с която ме прониза ти,
в сърцето тихо ми шепти,
че трябва да напиша не един рефрен,
а ода - за Теб и Мен.
Гр. Пловдив, 3. 07. 1999
Въпрос
В очите ти угасва залеза
и надеждата, и вярата, и мъдростта.
Все по-мълчалив си.
Искра тъга проблясва
в очите ти.
Тъга - незнайна, от какво...
Сълза - въпрос и отговор в едно.
Дали ще ме обичаш ти,
щом от истината така боли...?
Миг-вечност
Ако се срещнем - само за миг
на голям булевард или улица тиха
в чужда държава или град непознат
ще се разминем навярно...
Вечерта ще се шляя безцелно
край Синьото езеро
Ще попитам луната
дали ти си бил това.
Ще попитам звездите - сребърни
обичаш ли сега.
Ще се сгуша във спомена
И ще помечтая за миг...
В един единствен миг-
Ще жадувам
Ще търся - истини
Ще блуждая лудо
Ще сънувам
Ще се съмнявам
Ще избирам
Ще разбирам
Ще преглътна сълзите
Ще те прегърна
и Ще вярвам в тебе - силно
Ще те обичам отново- истински
Ще ти простя
Ще погаля косите ти
Но само за миг...
А можеше да бъде вечност...
* * *
При мене идваш пак
и с устни жадно
ти ме търсиш.
От вино и вина
опиянени - слова
нашепваш във сърцето.
Но знай - от всяка рана
все по-силна ставам,
от всяка болка
аз пак възкръсвам.
Жена на друг съм днес
и до края ще си нося кръста.
Всички творби от този автор | Вашето мнение
Прочетох творбите ти и ако издаваш книга е добре да ми се обадиш за редактор.Ще ти намеря илюстратор и ще ти направя реклама. Цените са ниски.
orxidei@abv.bg
![[5up]](/images/smily/thumbsup.gif)
![[:-)]](/images/smily/smile1.gif)
![[:p]](/images/smily/bla.gif)