уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Прашинка сърце

Каминута

Публикувана на сайта 15.01.2008, 02:25

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Чаша със червено вино

Красива руса сервитьорка
ми налива чаша със червено вино.
Отдавна вече е затворено,
но тя не спира да налива.

И сърцето в опит да удавя
заливам с кървави вълни-цунами.
Кристално ясно осъзнавам,
че на тебе искам да го дам.

Ала падна то не във твойте шепи,
падна тежко право на земята.
Разпиляха се наоколо парчета.
Изпълват се гърдите с крясъци.

Преди секунда бяха там ръцете ти,
моите едва от тях откъсна.
А аз дори и не усетих
кога успя да ги отдръпнеш.

Аз дори и не видях
кога вулканът в теб изстина,
кога покри ме сивия прах
на това, което вече е минало.

Аз дори и не разбирах
защо отдръпна се така. Променлив.
Сега във чашата се взирам
и търся отговор във глътките си вино.

Прашинка сърце

Разбирам те. Така прекрасно те разбирам.
Знам защо ме искаше, а после не.
Зная, че когато вкъщи се прибираш
ти не мислиш даже мъничко за мен.

Зная, че за мене нищо не напомня.
Не остана даже полъх от парфюма.
Ръката ти забрави какво е мойта там да сложа,
а устните ти в мойте да са влюбени.

Зная колко леко ти ще ме забравиш
и единственото слънце ще е на небето.
Усмивката е на лицето ти поставена,
но не е истинска. Не е от сърцето.

Зная, че ще си ме спомняш. Но понякога.
Мисълта ти ще опита да извика образ.
Ала той ще е потънал някъде
сред по-важните ти пориви.

И приятно ще остане чувството,
подобно лек и нежен гъдел.
Там, в сърцето ти, където се намира то
с частица от моето сърце запълних.

Пристъпвам ли плахо

Аз явно съм от слабите наркотици.
От мене много бързо се отказа.
Или просто ти си специалиста,
а експеримента ти съм аз.

Счупи ме, по-добре тогава,
изпусни ме като стъкло на пода.
Предпочитам на парчета да остана,
отколкото цяла, а ти да не дойдеш.

Предпочитам да ме удариш
с думи или просто със длан,
отколкото към мен да останеш
безразличен и вял.

Една дума кажи. Просто да или не.
Вратата реши дали ще отвориш.
Ще пристъпи тихо мойто сърце.
Ти остави твойто разтворено.

Когато огънят угасва

Не знаеш за тебе как мислех още и още,
как си представях, че те отпивам,
как будех се в тъмните нощи,
защото сънувах, че си отиваш.

Не знаеш как буди ме слънцето
от образа на очите ти в мене,
как стигах и се връщах от дъното
щом всеки път идваш за последно.

Не знаеш как преглъщах сълзите
и че понякога така и не успявах,
как те търсеха очите ми,
когато трябваше пред мен да застанеш.

Не знаеш всъщност колко те харесвам
и че да ти дам сърцето съм готова.
Но и че това желание до време е,
че може да угасне този огън.

Време е да се влюбиш

Щом огънят угасне
си отива любовта
и остава да властва
само страха.

Щом любовта си отиде
и остане страха,
все търсиш да видиш
в тебе вина.

Щом не намериш
и полъх вина,
ставаш неверен
на любовта.

Щом вече не вярваш
във любовта,
губиш представата
каква всъщност е тя.

Щом внезапно загубиш
даже това
е време да се влюбиш
точно сега.

Под капчука от сълзи

Все оправдания, за да стоиш настрана.
По възможност - далече от мен.
Далечен си, да. Една светла Луна.
Не само за нощем, а и всеки ден.

Аз все протягам ръка да те докосна.
Към сянката ти съм посягала.
Сърцето ми една тревога още носи:
че се опитваш просто да избягаш.

Но късно е. Пожарът ти запали.
Сега върни се да го угасиш.
Светлината в тъмното не е от цигари,
а от двете ми очи.

По нея ти, несигурен, ще ме откриеш
и по капчука равномерен от сълзи.
С едничка дума ще изтриеш
най-хубавото в двете ми очи.

Шепа любов

Аз съм просто едно човешко същество
по малко лошо, по малко добро.
Аз бързо цяла се насищам
от това, което за теб е нищо.
Усмивката за теб нищо не струва.
Аз плащам с любов, за да й се любувам.
Прегръщаш ме някак инертен.
След дълго търсене, там се намерих.
И целувките ти са като навик.
Моите цяла нощ тъках от пламъци.
Да ми се обадиш е вече задължение.
За мен е чаканото вдъхновение.
След като си тръгнеш, искам да се върнеш
и за дълго ти да ме прегърнеш,
да засилиш в мене чувството,
оставащо от вкуса на устните ти.
Та нали съм просто едно същество,
имащо нужда от малко любов.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!