уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Любов и Поезия

Надя Уорендър

Публикувана на сайта 08.11.2007, 07:34

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Ти си този мъж

За теб мечтая,
по теб лудея –
и теб сънувам,
не веднъж.

Ти си този мъж!

За теб копнея,
за теб аз пея –
а любовта се сипе
като дъжд.

Ти си този мъж!

Света обърнах,
за да те върна –
и скитах се нашир,
надлъж.

Ти си този мъж!

Обичай ме поне веднъж!

Така те желая

Ти идваш в съня ми,
разпалваш страстта ми.
Ти имаш ли име –
кажи ми?!...

Така те желая,
за тебе мечтая.
Но ти нереален си –
зная!

Обсебваш ума ми
и спираш дъха ми –
ала с мен си само
в съня ми.

Така те желая,
за тебе мечтая.
Ти имаш ли име –
кажи ми?!...

Пак идваш в съня ми,
докосваш плътта ми...
И в грях сладък унесена –
за тебе е моята песен!...

Незабравима си...

(В памет на Румяна)

Песента бе твоя съдба
а гласът ти звън на кристали.
Ала смъртта те отне от света –
за теб вечно ще жалим...

С глас ангелски и душа на дете –
ти докосваше всяко сърце!
Красива беше, сияйна беше –
хъс за живот във теб гореше.

На сцената ти бе звезда –
без тебе пусто е сега...
Ах, как мечтая да можех
да те върна на мига!

Там където си, вярвам ангел си –
а любовта е светлина и свети, свети...
Песните ти вечни ще са в нашите души –
незабравима си, незабравима си...

Моята поезия

Не търся слава и пари –
моята поезия е проста.
С нея искам всеки миг,
до хиляди души да се
докосвам…

Мечтая да възпявам любовта –
за мене тя е свята!
И може да спаси света –
пазете я в сърцата си!

С любов се ражда всеки стих –
душата ми от там струи.
Така се нижат миг след миг –
с поезията до зори…

Не съм те забравила

Българийо, майко – не съм те забравила!
Милиони да имах – не бих го направила!
Проклетата алчност така ме подведе,
в чужбина пуста тя ме доведе.

Тук съм никоя, сред чужди хора
и с носталгията всеки ден се боря.
Да почна искам всичко отначало
а сякаш времето е спряло...

Да се завърна – това ми е мечтата!
Гръб да обърна на парите, суетата –
с теб Родино съм богата!

Земята под нозете да целуна
и да потърся силното ти рамо –
Българийо, това ми стига само...

Кукла

Искам да съм кукла-
руса и красива.
С панделки и букли-
колко ми отива!

Искам да съм кукла,
със очи да мигам,
И да съм кокетна
лесно го постигам.

Искам да съм кукла,
весела игрива…
Искам да съм кукла
ала жива!

Една нощ

Една нощ ми подари –
знаеш колко те желая!
С любов ме изгори –
Отведи ме в Рая!

Пламенно целувай,
сочните ми устни.
За твоите те жадуват –
толкова са вкусни!

С поглед ме събличай –
знаеш как обичам...
Нека наша тази нощ е –
накарай ме да искам още...

Жива

За мен ти си минало,
а още те искам...
Да забравя за теб –
не мога и не искам!

За мен ти бе всичко –
деня и нощта!
Теб още обичам
и до сега!

Пак искам любовта ти –
луда, страстна, дива!
Единствено със теб
се чувствам жива!

Друга

С друга си и ревност ме разкъсва,
повярвай ми, сърцето ще се пръсне
и Бога моля Любовта ни да възкръсне!

С друга си – така ме нарани,
на нея даде любовта ни.
Не знаеш колко ме боли –
душата цялата е в рани!

Без теб съм в Ада всеки миг –
нима не чуваш моя вик?!...
Ела, при мене се върни –
нека стоплим чувства изстинали.

За другата ти забрави –
за тебе тя е минало...

Докосни ме море

Докосни ме море –
навън е лято,
а в душата ми е зима...
Докосни ме море –
във вълна превърни ме!

Понеси ме море,
към хоризонти безкрайни.
Разкрий ми нови брегове,
довери ми своите тайни.

Бушувай море,
аз вече съм вълна-стихия.
Потопи ме море –
помогни любовта да открия!

Вечеря на свещи

Аз и Ти - вечеря на свещи.
Последна нощ, а времето лети...

Легло посипано със цвят от роза бяла -
а въздухът ухае на раздяла...

Аз и Ти - красиво е, нали?
Последна нощ и две догарящи свещи...

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!