Ново начало

bubkish

Публикувана на сайта 05.11.2007, 11:43

Джеси се събуди в продъненото легло и усети миризмата на старо соц одеало, което сякаш й напомняше, че е време да изхвърли старото и да вдиша от новото , неизвестното.
Отново закъсняваше и набързо мина през банята , запали си цигара и докато й се наслаждаваше, набързо облече нещо, чудейки се дали е секси, но същевременно знаеше , че това е без значение в момента. Днес беше денят, в който щеше да вземе важно решение в живота си. Крайно време беше да смени работата си.
Вече минаваше 7 часа и 10 минути , а никой не идваше да я вземе. Погледна си телефона, за да провери, да не би да има пропуснати повиквания и точно тогава телефонът й прозвъня. Колата беше долу и я чакаше, за да потеглят.
Джеси опитваше да прикрие неспокойството и гнева си, като се усмихна и любезно, но някак студено поздрави. Седна на задната седалка и придърпа полата си, която разкриваше колената й. Искаше да се скрие цялата. Господин Дилдо, както обичаха да го наричат тайно колегите му, седеше на предната седалка , мълчеше и от време на време пускаше по някой изтъркан коментар за движението по улицата. Джеси не искаше дори да погледне към него, разкъсвана от смесени чувства. Знаеше , че е време да бъде твърда и решителна, въпреки че от вътре я изгаряше друго. Искаше само този ден да свърши по-бързо.
Морето, спокойно и хладно, напомняше, че идва есента.
Фургонът , Джеси го ненавиждаше, беше окупиран от работници и колеги, които разменяха тъпи лафове, издаващи тяхната празна и изхабена душевност. Работата на обекта никога не свършваше, а с нея и обещанията за по-добри условия на труд към работниците.
Мислите на Джеси бяха насочени към всичко друго , но не и към задачите, които трябваше да свърши днес. Погледът и шареше наоколо, а тя се опитваше да остане спокойна и да се концентрира върху папките с безброй цифри.  Господин Дилдо беше някъде там, вечно забързан, говорещ с хора. Телефонът му звънеше постоянно и тя се чувстваше забравена. Отново.
На другия ден Джеси се събуди в своето мухлясало от времето легло в безумния соц хотел, но чувството в душата й този ден не беше тревожно. Следващите няколко дни щяха да бъдат последните в тази толкова объркана за нея служба. Но това не я тревожеше ни най-малко. Напротив, беше щастлива. Започваше нещо ново, лишено от измамни емоции и нереални фантазии. А господин Дилдо изчезна или по-скоро стана невидим за нея, като стара изхабена вещ, прибрана в килера, забравена и прежалена.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение