Братя

Кейн

Публикувана на сайта 02.11.2007, 15:04

Първа глава
Убийството

Вождът на команчите - Червения бизон, седеше край огъня, заедно с приятеля си Джак. Докато си говореха, видяха силуетите на двама души. Единият от тях държеше карабина.
- Това не ми харесва - каза Джак.- Ще отида да видя.
Точно когато излезе прозвуча изстрел.
- Простреляха вожда. Простреляха вожда! – се чуха викове.
Джак влезе във вигвама, но само за да чуе последните думи на Червения бизон:
- Джак... отмъсти за... мен! - и издъхна.
Джак не загуби нито секунда. Излезе, скочи на един кон и препусна след убиеца и съучастника му.
След не повече от 5 минути ги настигна, блъсна убиеца и го събори на земята, а другият избяга.
- Джак?! Братко!? – каза поваленият.
- Ърнест?! Защо? – разтърси го за реверите Джак.
- Какво ,,Защо?"?
- Защо уби вожда на команчите? Как можа?
- Няма да разбереш, Джак! Няма, защото ще убия и теб!
- Не мисля така - след това го зашемети с един удар.
Ърнест се събуди завързан за едно дърво. До него стояха сина на Червения бизон Бял ястреб и Джак и спореха:
- Той ти е брат? Не може да се има вяра на моя бял брат. Може би е същия като този Ърнест.
- Вожде, не мислете така! Аз съм ваш приятел от години. Не бих посмял да натисна спусъка срещу някой команч.
- Не се карайте заради мен! - намеси се Ърнест - Гръмнете ме - така ще си отмъстите.
- Не, Ърнест! Предизвиквам те на дуел! Така ще си оправим сметките. Но първо ми кажи защо уби Червения бизон?
- Добре! Ще ти кажа. Знаеш бандата ми, Балисто; с тях щях да завладея селцето ви... вожде! Е, доволни ли сте? Джак, на колко крачки ще бъде дуелът?
- И смееш да ме питаш?!
- Да, смея! Отговори ми! - изкрещя Ърнест.
- На 50! Вожда ще ги измери. До всеки от нас ще има по един войн, така че, ако някой реши да бяга, война да го убие. Сега ще повикам някой да те пази, така че няма да можеш да избягаш.
- Джак, чакай! Ако те победя на дуела, искам да ме пуснат да си вървя.
- Хм...Добре, но само със съгласието на Бял ястреб. Е, вожде?
- Съгласен съм.
- Ърнест, дуелът ще се проведе утре, когато всичко бъде готово.
Джак доведе двама войни, които да пазят Ърнест през нощта.

Около полунощ двамата мъже дойдоха при вожда, задъхани сякаш бяха бягали дълго. Единият имаше прободна рана в рамото, както изглеждаше - от нож.
- Какво е станало? Защо сте тук? - попита вожда.

Втора глава
Развръзката

- Хаки - започна раненият - и негов брат се сбили с Ърнест и той избягал с един кон на Север...
- Спри! - каза Джак - Успокой се и ни разкажи по-подробно. Седнете тук, до нас, край огъня, за да си почините и да се стоплите.
- Добре. Ние стояли до Ърнест - отново започна той, този път по-спокойно, когато изведнъж въже паднало, убиецът извадил нож и ранил Хаки. После брат му ударил Ърнест, но той го блъснал, избягал до един кон, качил се на него и тръгнал на север. После Хаки дошъл тук, за да ви каже...
В този момент от храстите се чу шум и от тях излезе човек. Това беше Ърнест, който държеше револвер и стреля към вожда, Джак се хвърли да го прикрие и куршумът го рани в рамото, вместо да улучи Бял ястреб.
Раненият Хаки хвърли нож към крака на Ърнест, така че той да не може да избяга. Ърнест падна и сграбчи бедрото си, стенейки.
- Благодаря ти, Джак! - вождът се беше навел, за да е близо до белия, който лежеше прострелян на земята - Моят бял брат изложи на риск своя живот заради моя.
- Сега! - викна Ърнест и наоколо се появиха десетина души с насочени към вожда оръжия.
Те започнаха да стрелят, но индианците реагираха светкавично и предпазиха вожда. Някой се жертваха, други се хвърляха към разбойниците и ги намушкваха с нож, а трети просто стреляха с пушки и лъкове.
Когато всичко свърши завързаха оцелелият Ърнест заедно с част от съучастниците му, като се увериха, че в него няма ножове, с които той да развърже въжето и пак да избяга.

След неколкодневни грижи и мазане с мехлеми Джак се оправи, а войните, които загинаха за да спасят Бял ястреб бяха погребани близо до гроба на Червения бизон.
Животът на команчите и техния бял брат продължи нормално и спокойно, докато...

Трета глава
Ново нападение

Бял ястреб заедно с голямата част от войните си трябваше да отиде на съвет на племената, където да се срещне с апачите и техния вожд Винету. След като се бяха помирили трябваше да обсъдят много въпроси от общ интерес.
Селцето беше оставено в ръцете на Джак.

След заминаването на вожда в селцето нахлу група бледолики, водена от човек много познат на Джак.
Той отиде при него и водачът възкликна:
- Джак!
- Бъртън, какво правиш тук?
- Идвам да довърша започнатото от брат ни. А също и дуелът.
- Ясно ми е! По-добре да започнем с дуелът. Но искам щом те победя, бандата ти да се махне от тук.
- Това няма да стане, защото няма да ме победиш! Но стига празни приказки, да започваме дуела!
- Предполагам ще се стреля с револвер втори калибър и разстоянието между нас ще е 50 крачки.
- Точно така!
50-те крачки бяха отмерени и дуелиращите се заеха места.
Бъртън насочи револвера си, стреля, но леко трепване на ръката му по време на изстрела отклони куршума и той пропусна. Толкова се ядоса, че се обърна на ляво.
- Давай, стреляй!
- Бъртън, направи голяма грешка! - викна му Джак и след това стреля, куршумът мина през дясното и строши и лявото коляно на Бъртън.
Той падна на земята с крясъци и викове.
- Довърши ме, Джак! Довърши ме, моля те! - едва не заплака Бъртън.
Джак не смееше да убие брат си, какъвто и да беше той. Затова само стреля във въздуха и каза:
- Победих те! А ти обеща нещо!
Бъртън изпълни обещанието си, защото, дори да нямаше добра душа, в себе си имаше малко чест.
Вождът се върна след седмица и разбра от Джак какво се е случило.

Четвърта глава
Среща с вожда

Бял ястреб не показа, че е разгневен и отиде при Бъртън, който беше настанен във вигвам.
- Сигурно ти си бил заедно с Ърнест, когато той е убил баща ми.
- Да, аз бях... вожде! Това ли дойде да ме питаш?
- Всъщност - не. Бял ястреб ще те попита друго. Защо ви е нашата земя?
- Не е ваша! Наша е! И да знаеш, някой ден, запомни, някой ден и ти ще твърдиш, че е така!
- Хм... Вожда ще ти каже, че заради това, което си сторил съдбата ти ще бъде същата като тази на Ърнест.
- Не ме интересува! Някой ден ще си платите!
Вожда излезе и отиде при Джак.
- Е, това е - каза бледоликият му брат и леко се засмя - Повече родни братя нямам - и отново си придаде сериозен вид - Бял ястреб, искам да ти се извиня за това, че точно мойте братя искаха да ограбят селото ви.
- Ти не си виновен. Оставаме приятели дори и да имаш още куп братя, които да ни нападат!

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!