В началото бе...

Ева-Мария

РАЗУМНО!

Разумно начало.
Разумно съществуване.
Разумни мисли.
Разумен труд.
Разумна любов.
Разумни мечти.
Разумно приятелство.
Разумно общуване.
Разумно мъдруване.
Разумно семейство.
Разумни деца.... ... ...
Разумно до края!
Дали си живял?

Учи се разумно,
но от греха.
Тогава ще живееш
воден от Разума,
докоснат от Мъдростта,
със сърце искрящо,
пленено от Любовта.

Дали е разумно?
Ако отговора имаш,
започни от сега!!!

ПЪРВА СРЕЩА

Тиха музика.
Топла стая.
Полумрак.
Прозорец под звездите.
Луна сияйна.
Град - разпалена жарава.
Прегръдка нежна.
Страстен шепот.
Дихание в нощта.
Длани топли.
Мечти,
без капка суета.
Водопад от звезди.
Пулсиращи сърца.
Там, в безкрая,
във вечността.

У ДОМА

Надникнах в сърцето си
и в него.
открих Бог
Отворих ума си
за да дам път на разума.
Разумът повика мъдростта.
И от тях се роди  
Любов.

Отворих очи и видях
две грейнали звезди.
Притворих устни
и целунах Луната.
Преплувах Млечния път.
Слънцето пред мен засия.
Топлината му нежна
събуди Страст.

Сега съм у дома -
в необятния Космос

МИГ ОТ ВЕЧНОСТТА

Облаци се гонят в лунното небе
и рисуват причудливи картини.
Звездите намигат с бледо лице,
мислите танцуват - прима балерини.

Луната отново ярко блести
наперила своята прелест изменна.
Ореол от злато и сребро я краси -
загадъчна, вечна нетленна.

А аз, щастлива, притаила дъха
отпускам глава на твоето рамо.
Как искам времето да спра.
Миг от вечността споделили сме само.

Дните минават и ние копнеем
да сключим телата в любовна каскада.
Прегръдките огнени, целувките страстни
оставят в сърцето неутолима наслада.

ТЯ!

Под звездната стряха на лунното небе
тя ме дари с разтапяща лава от страст.
Пленница съм в прегръдката на две ръце
отдадена на мистичната им власт.

Очи притворих изворни, лазурно-сини,
като омагьосана от прелестна фея.
Тиха интимност в ефира струи
с дивните звуци от лирата на Орфея.

Чувствена, нежна и тиха - разтапя нощта,
открила своето звездно начало.
Със самородно злато дарява света
родена в чертозите на времето спряло.

ПЕПЕЛЯШКА

Бях самотна, тъжна Пепеляшка,
но с богата и гладна за обич душа.
Сега съм красива принцеса.
Докосна и мен любовта.

Земята превърна се в дансинг.
Луната сияйна пръска искри.
Звездите тихо, като снежинки,
се посипаха в нашите коси.

Ангелски песни простора огласят,
като звън на звънчета в Коледна нощ.
Щастлива главица отпускам
на гърдите ти пълни с обич и мощ.

Спокойна клепачи притварям
заслушана в пулса на твоето сърце
прималяла от обич в прегръдката страстна
на твоите силни любящи ръце.

? ? ?

На времето жестоките обиди
ще изпепелят ли любовта у нас?
Ти и аз, когато се разбулим,
ще имаме ли над нея власт?
Ще стане ли тя истерична,
предсказуема, нежелана?
Ще остави ли в сърцата ни
белег от незарастнала рана?
Покорството на страшното утре
не е ли мрачен кошмар?
Ще можем ли върху плещите си
немощни да носим такъв товар?

На времето жестоките обиди
да изправим пред страшния съд,
а любовта ни - единствен свидетел -
ще ни защити със своята гръд.

ИДЕАЛ

Гледам в очите ти черни, дълбоки
и търся  те дълго в тях
Минах по друмища широки,
тегобите твои изживях.

Страстни пориви пробудени
нежно фосфорисцират у теб.
Мечтите бурно напират
да се превърнат във герб.

Символът на твоята същност
е идеал за утрешния ден.
Бавно животът разцъфва
(с калем от теб) облагороден .

Гледам в очите ти черни, дълбоки.
Откривам и себе си в тях.
Щастие за мен е, че срещнах те
и мечтите твои изживях.

Мечти, споделени в живота,
даряват ни сили напред да вървим.
Към райските кътчета в душата
Златни мостове строим.

БЪДИ ОПОРА!

Не ме кори, че съм ненаситна
и искам в шепи да си взема
от всичко по малко.
Не знаеш колко гладна съм била
и колко душата ми окъсана.
Не знаеш колко болка имало е там -
от хиени хищни ръфана.

Вгледай се в очите ми.
Ще видиш колко малко радост трябва,
за да излекува скритите ми рани.
Душата ми е приказна принцеса, когато
види твоите ръце с любов простряни.
Не искам много аз от теб -
Сутрин събуждай ме с ухайно цвете,
през деня притискай ме до себе си за малко,
а вечер води ме на разходка сред звездите,
защото аз не съм за таз земя родена.
Затуй, закриляй ме когато имам нужда
и дай ми за опора своето силно рамо.

СЕЗОНИ

Сред звуците на млада пролет,
в шума на лятото горещо,
под тежестта на златната есен
няма място за лютата зима.
Младата пролет дойде
с усмивка на лицето цъфнала.
Горещото лято разпали
диви, бошуващи страсти
и аз до сърцето си близо понесох
на златната есен чудния плод.

* * *

Безметежният Рай рисува
спокойни меланхолични дни,
но сърцето ми все тършува
в бездънните на Ада дълбини.
Че в Рая всичко е познато
и няма трепет пред неизвестността.
Не знаеш що е да откриеш
в небето падаща звезда.
Не знаеш що е да лудува
чувство, неизпитано до днес
и как сърцето се опива
от радостна и от тъжна вест.
И как очите ти изгарят
пред образа на любовта,
когато двама възкръсват
в малка рожбичка - звезда.

БИБЛЕЙСКО

Аз съм твоята Ева, Адаме!
Родена съм от твоята плът.
Ти си за мен победното знаме -
пътеводител в безкрайния път.

Ти си моята първа въздишка,
родила мене с любов.
Аз съм твоята тръпка в сърцето -
рожба на Вечния зов.

Раят стана малък за теб и мен.
Отворихме врата към неизвестността
и тръгнахме двама по стръмни пътеки
да открием своето място в Света.

ПОВЕЛЯТА НА ЖИВОТА

Пъстроцветна дъга се роди.
Отвори своите двери широко.
Времето с неземна красота ни дари и
Ефирни мечти пръсна във всички посоки.
Любовта си намери нежна душа
Яхнала безценното време.
Тиха музика в нея изля
Арфата на космично покълнало семе.

Нищото роди в нашето Битие
Ангелче крехко, мъничко, красиво.

Живота то силно в юмручета стисна
Ириси чисти усмихват се щастливо.
Венец от слънчеви, топли лъчи
Обичта на главата му положи!
Топла и нежна всеотдайна ръка
Ангел пазител над Съдбата му сложи!

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!