Срещи и раздели

Елена Мирчева

Публикувана на сайта 02.11.2007, 14:02

Остави ме

Хайде, целуни ме пак!
Затвори очи и прегърни ме!
Хайде, осмели се пак!
Притисни ме, погали ме!
И с погледа омаен пак...
Като факла запали ме!
Хайде, поиграй си пак!
После си тръгни и нарани ме!
Знам, не те интересува пак...
Заминавай, хайде, напусни ме!
Свикнала съм с болката все пак...
Не, не бой се... Остави ме!

И любов, и щастие, и власт

Всичко аз на тебе дадох!
И любов, и щастие, и власт!
Вървях по пътя и не падах,
но, уви, умирах час по час!

С нищо ти не ми отвърна!
Ни любов, ни щастие, ни власт!
Използва ме и бързо тръгна,
и в сърцето зейна адска паст!

А това, което аз ти давах...
И любов, и щастие, и власт...
Ти превърна дръзко в ситен прах!
Сърцето ми разби се част по част!

Ала свикнала съм аз отдавна
без любов, без щастие, без власт!
Продължавам лека, славна,
без любов, без щастие, без власт!

Когато те целуна

Когато те целуна - полудявам!
Когато те погледна - ослепявам!
Когато искам да ти кажа - онемявам!
Мисля, че не си за мен, но продължавам
да те любя силно и признавам...
Може би не ще си мой, но как успявам
да се веселя и пак да оцелявам!
Защо не позволиш на обичта ти да се наслаждавам?
Поне една усмивка топла заслужавам!
Знай, не мога ей така да се предавам!
Обичам те до болка, дано не прекалявам...

Здравей тъга!

Здравей, любов! Защо не ме целунеш?
Здравей, късмет! Защо ме подминаваш?
Къде си щастие? Защо не се усмихнеш?
Здравей, тъга! Защо ме завладяваш?
Здравей, сълза! По бузата се стичаш!
Здравей, ти страх! Защо ли ме застигаш?
Копнея за разкош! Защо ме подиграваш?
Ала знам, ще дойде ред и ти да съжаляваш,
че си ме задминал, без да ме познаеш!!!

Моя любов

Е, сбогом, моя любов.
Аз тръгвам!
Не си за мене готов.
Пак потръпвам!

Не чуваш прощалния зов.
Тихо пристъпвам!
Ще срещна ли порива нов,
от който настръхвам?!

Е, сбогом, моя любов.
Аз заминавам!
Щом не си за мене готов,
сама продължавам!

Дали ще мога?

Дали ще мога да простя
обидите, лъжите нагли?
Сърцето ми внезапно опустя
и спомените веч за бегли.

Дали ще мога да забравя
ласките, целувките любовни?
Гордостта ми само ме избавя
от тези грешки всевъзможни.

Дали ще мога да обикна
някой друг така сърдечно?
Или любовта ми ти отмъкна,
за да те обичам вечно?!

Обичам те

Поглеждам те и онемявам.
Сърцето бие бясно!
Очите ти красиви съзерцавам.
Не ти ли стана ясно?

Докосвам те и полудявам.
Тялото е за душата тясно!
Обичам те и съжалявам...
Казвам ти го гласно!

Спомени

За теб си спомням със тъга.
За нощите така омайни.
Това ли беше любовта?
Чувствата са тъй безкрайни...

Спомням си за първата милувка.
Не усети ли как ме жигоса?
Помня и първата целувка...
Не ще забравя никога вкуса!

Помня разговорите прекрасни.
Поглеждах те и мислех, че си ти!
Прегръдките бяха тъй страстни!
Вярвах, че с любовта сме богати!

И сега е късно, но разбрах,
със спомени не мога да живея!
Не знам дали от нещо те е страх,
но не мога вечно да копнея!

Ослепях

Меч ли ме прободе, когато те видях.
Погледна ме и сякаш ослепях.
Въздуха ми секна, внезапно онемях...
Знаех, че за тебе аз копнях,
но не можех да те имам, не посмях
да кажа колко те обичам, не разбрах...
Объркана и отегчена, печално заридах
За тебе всичко давам, нима това е грях?

Лъч

В дните пусти, посивели
изгря едничък лъч надежда.
Спомени от първа среща оживели...
Влюбена съм в теб изглежда.

И тъй когато ме погледнеш,
с погледа омаен, тъй пронизващ...
Изпитвам нужда да ме гушнеш,
с целувки обич да загатваш!

Дойде ли радостта при мене, Боже?
Обичам ли го аз, а мене той?
Без обич, зная, никой май не може.
Ще се будя и заспивам в покой!

Намерих те

В този ведър, слънчев ден
дойде и ме прегърна!
Знаех, ще си все до мен.
Животът ми в Рай превърна!

След голяма мъка дойде радост.
Обичаш ме и знам това!
Усещам топлата ти близост,
способна съм и на безумства!

Ти ме караш да обичам.
Криле ми даде, полетях!
Във вечна вярност ти се вричам.
Във тебе, себе си видях!!!

Това ми стига

Животът ми, тъй сив и празен,
за миг превърна във дъга.
Денят ми, скучен и еднообразен,
ти изпълни с веселба.

Само мисълта за тебе силна
ме крепеше и щастлива бях.
С добрина и топлина обилна
ме засипа, не вярвах, онемях.

Всичко съм готова да ти дам.
Обичай ме, това ми стига.
Знай, че любовта ти няма да предам.
Обичай ме...Това ми стига!!!

Че съм ти нужна

Пиша ти - не отговаряш.
Обаждам се - затваряш.
Защо кажи ми не признаеш!?
Обикнах те - не го ли знаеш?
Без теб не мога - ти нехаеш.
Помня сладко как ухаеш.
Защо в сърцето ми с нож дълбаеш?
Защо и с любовта ми си играеш?
Че съм ти нужна няма ли да осъзнаеш?

Без обич

Срещнах те и те изгубих.
Влюбих се, за да боли.
Не теб, а себе си погубих.
Душата ми сега ще изгори.

Виждах те, но ослепях.
Замина си, сърцето ми крещи.
Говорех ти, но после онемях,
остана само споменът, уви...

И после легнах и заспах.
В съня ми ти дойде, мерси!
Нужда да те видя силна имах -
когато се събудя, ти тръгни!

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!