уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Сама

Елена Мирчева

Публикувана на сайта 02.11.2007, 06:58

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Сама

За кой ли път осъмвам тук сама
Съдбата май не ме обича.
Гледам - на небето грейнала дъга,
А по прозореца дъжда се стича.

Дали ще бъда някога щастлива?
Дали за мен ще дойде този ден,
Когато аз ще мога - търпелива -
Да изчакам приказния мъж за мен?

Да ме обсипва с ласки и милувки
Да ми  говори чудните слова
И да покрива устните ми с целувки
Тогава аз ще знам: не съм сама.

Но уви… Отново самота…
Съдбата май не ме разбра…
Дали ще трябва да търпя така,
Та чак до края на света…

Пак сама

Пътя е мрачен и пуст.
Сърцето разбито отново.
Любовта е гола, без вкус.
Започва живота наново.

Нощта е студена и зла.
Душата - изпита до дъно.
Кога ще се върнеш, кога?
Отпивам горчивото вино.

Дните са празни и глухи.
Тялото тръпне само.
Няма кой до мен да се сгуши.
Дано ме обикнеш, дано!

Завинаги сама

Сама, в тъмната нощ...
Посърнала, умълчана!
Нямам никаква мощ...
За по-добро замечтана!

Сама... и гледам звездите!
Душата е разпиляна!
Спомням си с мъка за дните...
Объркана, от мъка пияна!

Сама, макар и сред хора...
С маската, добре подбрана!
Болката няма умора!
Любовта е пак неразбрана!

Ще ме напуснеш

Знам, ще дойде този ден,
когато ти ще си заминеш!
Ще вдигнеш куфара си уморен
и бегло "сбогом" ще прошепнеш.

Знам, ще дойде и денят студен,
когато ти ще ме забравиш!
Може би си поигра със мен.
Тайно знаех, че ще ме напуснеш!

Знам, отново ще боли отляво,
когато съм сама в нощта!
Ще стигам даже до безумство,
без теб пропадам в неизвестността!

Защо?

Защо не ме целунеш? Лесно е!
Защо не ме прегърнеш? Чудно е!
Защо не се усмихнеш? Мило е!
Защо ме подминаваш? Грубо е!
Не искам повече така и невъзможно е,
да живееш половин живот подмолно е!!!
Не мога повече така и неизбежно е...
Сама оставам пак и... тъжно е!
Защо не ме обичаш? Мъчно е!

Не си за мен

Не си за мен - това го зная!
Не съм за теб - не искам да призная!
Не мога без теб - това ли е края?
Умирам за теб и болката мразя...
Изгарям по теб - докога ще ридая?
Не мога за тебе вечно да мечтая...
Да бягаш от мен, а аз да те желая!
И тогава пак сама в празната стая...
През прозореца гледам....
По звездите гадая...
Това ли е ОБИЧ, или това и е КРАЯ!

Тежка мъка

Тежка мъка на сърцето ми лежи.
Толкова съм млада, а така боли.
Потресена от грозни думи и лъжи,
останала сама-саминка във зори.
Силно те обичам, моля те, прости...
Неволно те залюбих, разбери!!!
И аз не искам повече сълзи.
Може и да те разлюбя, но дали
ще те забравя някога, съмнявам се, уви...

Сън

Сбъдна се една мечта,
ала само във съня!
Беше пламенна нощта,
а подъл е сега деня!

Сънувах, че си пак до мен,
че ме обичаш силно.
Беше сън така блажен,
а чувството - реално.

Събудих се във самота!
Закапаха сълзи.
Ах, коварно тежка пустота.
Болката в сърцето ми пълзи!

Сълзи

Сълзи, изплакани в нощта.
Толкова красиви и така горчиви.
Сълзи, изпълнени с тъга.
За пореден път се стичат мълчаливи.

Сълзи! Едно момиче в мрака.
Толкова е мъчно и така боли.
Изпищява в тишината сврака.
Но така е писано, нали?

Сълзи очите й да пълнят.
Сълзи, в обърканите скучни дни.
Сълзи в съня й да се вмъкват.
Сълзи, от ярост безпощадни.

Ще боли

Знаех си добре, че ще боли.
Заблуди ме с подъл чар!
В живота ми отново ще вали.
Оставаш на сърцето господар!

Знаех си добре и ме боли.
Излъгах се, отново съм сама!
Искам да целуна устните в зори...
Ето пак позната драма!

На прощаване с любим

Заминаваш скоро и оставяш ме сама.
Мислех, че ще бъдеш ти - ала, уви, лъжа.
Със сълзи в очите и болезнена тъга,
сърцето ми прониза, ах, съдба... съдба...

Замина ти и облакът не закъсня.
Проливен дъжд в сърцето заваля.
Обичам те до болка, не мога аз така,
без тебе да живея сам-сама с вина.

Това е то, не ще те видя нивга.
Отегчена от живота, въздухът не стига.
Объркана и заслепена от горчива мъка,
умирам бавно, пронизана от хладна тръпка.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!