уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Нова луна

Karolin Berg

Публикувана на сайта 02.11.2007, 06:34

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Без предел

Брилянтна нощ;
Овалът на луната тлее...
Със искряща мощ
и сребърни сълзи тя грее.

Под нея е безкрайният простор;
волна пустош, пълна с скрит живот.
До гдето стига светлий взор,
простира се абстрактният ни род

Живот кипи
бързо, шумно и нетленно;
повече не ще заспи,
щом открил е той богатство ценно...

И няма граници,
не съществува и предел,
а само празни страници,
които Хаос е заплел.

И тази мрежа не прекъсва-
материя тя няма, нито време.
И връзката не ще се скъса,
дори щом нова страница тук вземем.

Краят и началото в едно се сливат;
всичко вечно тук гори
и граници се вси размиват,
щом волната луна искри...

Топлина

Аз зная, там
дълбоко във сърцето,
готова всичко съм да дам,
да върна безвъзвратното взето

детско лице,
което гледа ме във мрака-
то моята душа прие;
накара ада да почака.

Моите очи
от него взор не снемат.
Сърце тук да боли дори,
криле там болката отнемат.

И може и денят да стане нощ-
и бог да стане сатана,
Но лицето с тази чиста мощ-
безкрай във несломима светлина-

Ще ми напомня смисъл има;
ще ми напомня тайничка една:
Във най-свирепа зима,
ражда се най-силна топлина

Нова луна

Мрак непрогледен се спуска над мен
и отива си бавно денят уморен,
За да се събуди нощ прекрасна
с нова луна сладострастна.

Лутам се в пламъци;
дъжда капе край мен-
гори вечните страници
на лика променен...

И улицата прашна
нов ход открива пред мен.
И душата безстрашна
обвива в свой плен.

Кръстопът отпраща ме в безкрая
и в тази приказна омая
търся без да зная
на началото аз края...

А къде ще свърши този брод,
няма нужда аз да питам,
но ще забавя своя ход,
за да съзра чие сърце гори там

?

Ще разбера ли аз когато си отида
и само споменът за мен остане тук?
Ще разбера ли колко път не ще измина?
Ще го извърви ли някой друг?

Ще имам ли силата да се върна назад
към всичките грешки една по една?
Да допусна болките да спрат,
без пролята ни една сълза?

Ще има ли утре щом, сложила края,
вървя без посока напред?
Безцелно пресичам като с нож пак безкрая,
а демони бесни налитат отвред...

Ще бъда ли същата щом всичко изчезне?
Ще приема ли краха на кратък живот?
Ще бъда ли силна щом слънце залезе?
Аз - нищожна частичка в човешкия род...

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!