уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Палитра

Бончо Бончев

Публикувана на сайта 30.09.2007, 14:49

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Ти

Ти ли си която плаче нощем,
и проклина свободата ми?
Ти ли си която вярва още...
и желае да спечели тя душата ми?

Ти ли си която с глас безмълвен,
моли се и името ми да узнае?
Ти ли си която иска първа...
мен със своята съдба да опознае?

Ти ли си богинята на края?
Край на радост и спокойствие душевно.
Ти ли си началото и рая?
Да но аз ли още чезна.....

На момичето в количката

Когато съдбата загърби душата
И шанс за надежда не стига.
Когато отчаян дочакаш зората,
но знаеш че после нощта я застига.

Когато погледнеш недъга в очите
и сълзи на вади потичат.
Когато се молиш да свършат бедите,
мечтите със меч се пресичат.

Когато в количка съдбата кове си
и стихове чисти нарежда .
Когато ,когато...все пак е надежда...
глава за поклон аз и свеждам.

Болка

Виж ме колко съм се разболял,
от преумора и от кал.
От бездушие и себичност
от самота и от безличност

и от дарения  без вяра
и от възмездие...Поквара.
И от подтисничество...болка.
И от за блудна обиколка.

И от съчувствия превзети
и от моления...куплети
И от копнежи безпощадни
и от обрати нереални.

Виж ме как аз боледувам,
без душата си да излекувам.
И без сърцето да успокоя
да моля и да укоря.

Заблуда

Да... и ти си мираж
и последната моя заблуда.
И във този обречен колаж,
аз агнец ти магьосница луда.

Проиграхме на покер съдба,
затъмнихме си пътя за двама.
И макар без привична вражда,
аз поех...ти съседния хвана.

И загърбихме тучни и брод
на дедите надежди, обети.
Че във някой далечен живот
сто наследници, родът ще свети.

Но потърси ти сняг от пера,
и в сърцето омраза преплете.
И потърсих аз праг и съдба,
и за блъсках вратата с ръцете

Е...здравей самота и в ръжта,
аз затихнал се скрих по принуда.
И последната “мила” лъжа,
до последната моя заблуда.

Самота

Самотата във лъчите пъстри,
вижда своята сянка тъмна.
Самотата бистър извор търси
да прогледне...ето че се съмна.

Дави се във охрата си лична.
Въздух маи не стига...помогни.
Търси изход в драмата комична.
Няма тяло а защо ли я боли?

Самотата пръсти търси да намери,
ту на господ ту на дявола дори.
Лута се във лични изневери,
огънят не спира да гори.

Пръсва се на хиляди мъниста.
Лиже прах и диша студове.
Самотата вярно е безлична,
Няма смисъл само страхове.

2001 г.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

Vanina [ потребител ] 
от дата :  23.03.2008, 12:36
Здравей Бончо,
И аз смятам, че тук има много добри автори. Обади се ако имаш нужда от редактор и художник.
orxidei@abv.bg

Enigma [ потребител ] 
от дата :  17.11.2007, 04:08
Благодаря Ви за четивото, винаги обичам да чета по малко докато си пия кафето... Всичко добро...