Епилог

Ева-Мария

ТИ МЕ НАПРАВИ ЩАСТЛИВА

Тук, на туй пристанище голямо,
прие ме в обятията си нежни ти.
От щастие дъхът ми спира -
виждам любовта си в твоите очи.

Две очи са пламнали в огньове,
изгарят ме с дивата си страст.
Как искам да живея вечно,
пленена от неземната им власт.

Притискам се в желаната прегръдка.
Усещам пулса на горещата ти кръв.
Да пием нашата любов до глътка!
Щастлива съм, че си роден такъв!

ПРИКАЗКА

Роден от приказките чудни
мистериозен принц красив
мина границите илюзорни
и застана на вратата ми щастлив.

Поиска да ме обича страстно
и да целува нежно моите очи.
Поиска да му кажа нещо красиво,
от което сърцето му да затупти.

А аз, от неверие онемяла,
се питам - сън ли е това?
Ще се събудя и всичко ще изчезне
и тогава ще съм както никога сама.

Но той докосна ме с пръсти нежни,
погали ме с топлата си длан
и фойерверки заискряха
в душата ми в красив фонтан.

Сега в приказката аз живея.
Принцеса съм на своя принц щастлив.
За лека нощ той песен ми пее
и радва ни животът причудлив.

ВРАБЧОВА ПЕСЕН

Когато в сутрин ранна чуеш
хор от врабчова песен,
затвори очи и ме повикай!
Не питай кога аз ще дойда,
а в песента на врабците се вслушай!
Може би ще чуеш моя глас.
Всяка сутрин песен аз ти пея
в близък до изгрева час.
Не затваряй прозореца с досада.
Може би треперя от студ или,
може би сърцето ми за теб е гладно.
Пусни ме в дома ти да вляза
и ще те отпивам дълго и жадно!

ЩАСТИЕ МОЕ!

Когато чувствата ми зъзнат от студ,
когато тръпна от ужас, че съм сама,
ти идваш при мен - дали не усетил -
и изпълваш сърцето ми с топлина.

Защо е толкова сложно да се обичаме?!
Защо така несъвършен е устроен светът?
Животът, зависим от пресечните точки,
поставя в тежки окови страстта.

Едва ли любовта ни е драма житейска,
щом в прегръдката ти утеха намирам.
Безкрайно ми липсваш само, кокато
в далечината на времето празна се взирам.

Тогава притварям клепачи - врата към мечтите -
и виждам в очите ти своето щастие.
Докоснала най-нежната струна в душата ми
любовта ти за мен е желано причастие!

ДНЕС И СЕГА

Не искам да съм щастлива утре.
Искам си щастието днес! И сега!
Защо да живея в очакване?
Нали е казано: - "Живей за мига!"

Обичам те! Ти пълниш сърцето ми.
С теб дните неусетно минават.
Щастие прелива в гърдите ми,
следи от него в стихове остават.

Не искам да зная какво ще е утре.
Важно е нашето, пълното днес.
Защо да чакам и живея за после?
Сърцето ми отворено е! Влез!

Само така ще очаквам другите дни
и ако някога тебе вече те няма
аз ще продължавам да бъда щастлива.
Ще ме изпълва любовта ни голяма.

ТОЙ  И ТЯ.

- Аз те обичам!
- И аз те обичам!
- Ти ме обичаш?
- Нима ми се вричаш?
- За тебе копнея!
- По тебе линея!
- Искам те!
- Знам, но какво да ти дам?
- Подай си ръцете!
- Вземи ги и двете!
- Прегърни ме с тях!
- От любов оглупях!
- Не мисли за това!
- Красив е мига!
- Обичам! Тебе обичам!
- В любов ти се вричам!...

ТОЙ
И
ТЯ.
Тази вечна игра -
от началото до края на света!

ПОРИВ

Насила, знайте, стих се не ражда.
В него творецът душата си вгражда.
А после този, който чете
образи от думите му ще изплете.
И вградената сянка на всеки поет
изплува в образ напет
близък до тоз, на четеца,
и слага тогава той на глава венец
изплетен от лаври или тръни,
прогледнал в същността си до дъно.
Не корете поета, че пише
и излага на показ всяка ниша
на душата си потънала в лава.
О, той не го прави за слава!
Същността му е в мрака прозряла
за какво е и не е узряла.
А вътрешният порив го води натам -
да изгради за себе си храм
върху белия лист с думи изписан.
Това е закон за поета неписан.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!