Ръката ми стисни

Каминута

Публикувана на сайта 30.09.2007, 21:13

Най-червената ти роза

Всяка вечер правя това упражнение.
Да мисля за тебе. Заради мене.
Глава съм склонила. И не заспивам.
В мрака лицето ти виждам красиво.

Да останеш сам не искам в тъмното.
Нито пък очите ми със сълзи да са пълни.
Мълчим със теб. Или водим диалози.
За мен е най-червената ти роза.

За мене са и дланите, гърдите. Устните...
Гладна съм. Отдавна чакам да те вкуся.
На малки глътки да те пия до насита
без по пода капка да разсипя.

Ще те сънувам всяка нощ до лудост.
Без да се страхувам, че ще те изгубя.
С очи ме търсиш. Аз искам теб да гушна.
Недей да мислиш, а сърцето си послушай.

По пълнолуние

Да ме прегърнеш
ще те чакам
щом обърне се
денят към мрака.

Да ме целунеш
искат устните.
По пълнолуние
натискам спусъка.

Да ме вземеш
в твоите обятия
крещи във мене
обич необятна.

Наситено и леко пусто

Първо ще те погледна в очите.
Сетне ще те докосна с ръка.
Ще се усмихна на истината,
че си пред мене сега.

После "Как си?" ще те попитам.
Ти също ще питаш по ред.
Ще искам да кажа "Обичам те!",
но ще отвърна само "Добре".

Може да ме целунеш по устните.
Може да се смутя от това.
Отвътре ще ме изгаря чувството,
че за мене мислиш сега.

Накрая да си ходиш ще те пусна.
За да дойдеш утре пак.
Топло ми е. И е леко пусто.
Зная, че това е любовта.

Ръката ми стисни

Не искам да бъде,
както бе преди.
Моето сърце
до твоето тупти.

Недей да се луташ,
да търсиш с очи.
В скута ти
душата ми седи.

Недей да бягаш,
нито се плаши.
На теб ти прилягат
тъмните ми коси.

Искам да знаеш:
телефонът звъни,
когато мечтая.
Ти ми вдигни.

Ще те поканя,
ти приеми.
За ръка ще те хвана.
Ти я стисни.

Към мене леко
се наведи.
И със сърцето
ме целуни.

Любовта е по петите ми

Изригват стотици вулкани,
когато минеш край мене.
И стават дланите ми
топли от студени.

Става удивителна сърцето,
а мислите една пихтия.
Съзнание и колене омекват.
Не мога да се скрия.

Къде да дяна очите си
щом искат да те гледат?
Ти си, зная, причината
да се спъвам безмерно.

Не мога от тебе да бягам.
Искам да ме преследваш.
Идваш ли? Аз съм на прага.
Любовта по петите ме следва.

Ще те превзема нежно

Дали огромните ти вежди
са дългите пътища към сърцето ти?
Не! Не ми изглежда безнадеждно.
Ще обходя всяко кътче. Ето ме!

Заставам провокирана отпред
и вече бавно настъпвам.
Навсякъде съм около теб.
Прииждам без да се отдръпвам.

Така ще е докато те превзема
нежно и леко настойчиво.
Тогава ще намериш мене
и най-топлата любов красива.

30.09.2007 г.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!