Есенно тяло

Ружа Велчева

Публикувана на сайта 30.09.2007, 18:14

Пустинята на времето

Болезнено изхлузих
старата си кожа.
Преродена,
кръвта ми срина
здравите прегради
и сега
голото ми тяло
свети,
озарено,
от допира на нежните ти пръсти

Добре дошъл във Рая!
Но се пази -
и аз сама не зная
дали сега съм Ева
или змията...

* * *

В тялото ми
есенно
линее
птица пролетна.

Не поглежда трохите.
Водата не докосва.
Тъмнината я плаши.

Пролетни небеса
сънува
птицата
в затвора на тялото ми
есенно...

* * *

Отломки от времето
песъчинка по песъчинка
безвъзвратно
засипват душата ми

Господи
как едрее пустинята в мен

Бог високо
край мене миражи
светят в мрака
кости на врагове
и приятели
тъмен вятър замита
случайните стъпки
забравена песен
жажда
омагьосва кръвта
и змията в краката ми
не е вече заплаха
а изход жадуван

Песъчинка по песъчинка
изтича времето
заключва душата ми

Само зелените извори
очите
чакат все така този
който ще коленичи
за спасителна глътка вода
в пустинята
в душата ми

In The Death Valley

Слънце убиец.
Хлъзгави пясъци.
Дебнещи змии.
Подлудяваща тишина.
Измамно спокойствие -
като предателство
от приятел...

Спомен от Ридондо Бийч

Готвачът виртуозно хвърля
живи
омарите в кипящата вода
по един на секунда
Аааааааа...-
отеква писъка им
в още живите
един до друг
в живарника
обезумели
в паника

Доволни
клиентите по масите
преглъщат лакомо
и купчината мъртъвци
пред тях расте

Само едно дете
безмълвно плаче
до остъклената стена
на ресторанта

Толкова убийци
толкова смърт
непосилно е да се поберат
в едно крехко
детско сърце

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!