Оазис в твоята пустиня

Каминута

Публикувана на сайта 27.09.2007, 10:12

Кандидатура

До главното чувство
към сърцето на ***.
Молба (даже умолявам те)
чрез една протегната длан.
Незнайна светулка в тъмните мисли,
все напреде свети.
Щом ми се стори всичко безсмислено,
ти не спирай пред мен да летиш.
Аз се надявам, че и тогава,
когато делата са без резултат,
ще получа най-мъничката награда -
да видя как нечии чувства растат.
И тогава, малка светулке,
с усмивка твоята страст ще отмина.
Отпечатък от устни имам по бузата,
а молбата ми вече е истина.

Пълна съм с бели петна

Мислите ми са пълни от празнота,
като спукани ампули бракувани.
Отново се пуснах по водопад от коса
към устни и ръце нецелувани.

Ръцете ми - съдрани опаковки -
груби, а вътрешно непроявено нежни.
Любовта - лекарство без листовка,
без упътване и без надежди.

Като поръчка съм без реклама,
притисната от нощта към земята.
Белите петна в мойта програма
са всъщност най-важните ми дела.

* * *

Кой ли няма да ме пожелае?
Косите ми - богати като чернозем
над бдителни очи на сова.
Устните, посяти като две знамения
за дълга, всеотдайна обич.



Когато е празен олтарът ми

Пред олтара ми са птици черни.
По иконите - човешки погледи.
Вина в изповедта си пада на колене.
В тих шепот истини се молят.

Щастлив е вярващият щом не вярва.
И днес тъгата с радост я рисувам.
Сред разточителство и страх се появявам.
Когато празен е олтарът ми, си струвам.

Изпълвам шкафовете със червено

Света попивам като бяла ленена покривка
разлети чаши със червено вино.
Изтъркаха ме със сапун на мивката.
Ала душата ми остана винена.

Мятах се до скъсване. По барабаните.
Киснах във легени със белина.
По просторите вися сърцето ми. Със вените.
По душа влакната ми червени са.
И не се отмиват.

Не покриваха със мен отново масите.
(Колежката пое специалните вечери).
Но по-добре така. Плетките ми в шкафове.
И шкафовете да изпълвам със червено.

Да обичаш молитвено

Молитвите ми са горещи като хлябове.
Със мека вътрешност и хрупкава коричка.
Малко груби са. И недодялани.
Всеки път вкусът им е различен.

Очите им са вечно гладни. На иконите.
Хлябът ми е предварително накършен.
Поставям го в торбичките шумолещи.
И пред църквата вече е на свършване.

Късовете се запарват на поднасяне.
Стават малко мокри. Разпускам си косите.
Думите ми са разбъркани. Пред втасване.
Да мразиш всъщност значи силно да обичаш.

Целувка по сърцето

Обичам те!
А не зная защо,
нито кога това чувство
се настани царски в сърцето ми.
Обичам те!
Пред твоята снимка
като настръхнала котка съм
плахо към скута пристъпваща.
Обичам те!
Толкова е хубаво,
толкова е стоплящо
и е лека, спокойна душата ми.
Обичам те!
Колко е хубаво
и сладко познатото, новото,
копнежите стари в очите ти.
Обичам те!
Пише го в погледа,
на дланите и лицето ми.
Ела да целунеш сърцето ми.

Вълнения

Искам да целуна
по устните сърцето ти.
Ти леко развълнуван
докосни ръцете ми.
Сетне ще рисувам
с косите си оплетени
вълнението на Дунав
еднакво силно усетено:
дълбоко, стремглаво и шумно,
отвън по лицето ми
и отвътре без дума,
без гласовете ни.

Оазис в твоята пустиня

Довери ми се.
Пусни ме да вляза.
Ще стъкна огън
в огнището хладно.
Ще приготвя вечеря
от сърце и чувства.
Ще оставя по чашите
следи от устните си.
А после ще почистя:
идеална домакиня.
Един малък оазис съм.
Дано е в твоята пустиня.
И ще тръгна.
Ти помисли си.
Ако ме искаш,
откъсни ме разлистена.

Сняг преди пролет

Искам да целунеш косите ми,
аз - да чуя как бие сърцето ти.
Сетивата ми са наситени
до червено от трепети.

Очите ми те преследват навсякъде,
като невръстни ученички,
следващи онзи порив на вятъра,
който започва с "обичам те".

Минеш ли, вътрешно стоплям се.
(За това тайно се молех).
Под онези изгарящи погледи
съм като сняг преди пролет.

* * *

Затвори очи.
Преброй до три.
За нищо не мисли.
Сега ги отвори.
Мене ти плени.
С дълбоките очи.
Какво е да не спиш
и да пишеш стих?
Ела и разбери.

Знак за обичане

Ако треперя в прегръдките ти, не е от страх,
нито от студ, нито пък плача.
Така е, защото най-после разбрах
какво за мене ти значиш.

Така е, защото развълнувана съм:
нещо за мен напълно типично.
Прегърни ме по-силно. Отвътре - навън
това е знак, че много обичам.

Ела

Ела!
Не мога да заспя,
не и сама.
Не от самота.
А от любовта.
Не от вина.
А защото горя.
Не от страха,
а от страстта.
Не само тя
ми взима съня.
Желая сега
глава да склоня,
ръка да допра
до твойта ръка,
до твойта глава.
Нека е "да".
Да не е сама
твойта душа.
Да не съм жена,
ако те нямам сега.

Обичта е от сърцето

Нека разменим сърцата си.
Кажи какво почувства.
Полъхът е от крилата ми,
нежността е от устните.

От мекотата на косите ми
е гъделът под лъжичката.
От копнеж - пеперуди в гърдите ми.
Ето така те обичам.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!