Болката, една скрита надежда

Симеон Гойчев

Публикувана на сайта 04.09.2007, 12:04

Изминаха повече от три години, откакто тя бе до мен. Приятелите постоянно ми повтаряха, че спомена ще потъне в забрава, но това така и не се случи. Всеки път, когато погледна към звездите, помириша лале или потърся надежда за бъдещето нейният образ се появява в съзнанието ми.
Въпреки болката, която тя породи в сърцето ми аз винаги си спомням първо радостта и желанието за живот които олицетворяваше за мен, макар и за кратко. Опитвах се, исках да я забравя но това се оказа непосилно за отслабената ми душа. Все още продължавам да си задавам въпроса, „Защо се случи всичко? ”. Понякога ми се иска да не бях преживял това време от живота си. Всичко вече е само спомен, но болката така и не утихна. Когато погледна някое момиче търся така жадуваната искра и топлина, които тогава намерих в нейните очи. Нейната невинност и обич към света бяха моята светлина в края на тъмния тунел.Започвам вече да си мисля, че така е трябвало да стане. Необходимо е било да страдам, за да осъзная същността или поне да разбера накъде да поема  в живота. Оказа се, че макар и болезнено случилото се бе най-доброто за мен. От онзи момент започнах да търся смисъла в живота и всичко което се случва. Но „най-простите” въпроси нямат отговор. Човек виначи е търсел отговор за всичко, но това е неговата природа и дори да не намира търсеното, той продължава да се взира в опит да осмисли случващото се около него. Може би няма отговор, може би той е прекалено „прост” , за да бъде приет от съзнанието ни. За това аз продължавам в търсенето на начин, не да забравя или разбера случилото ми се. Опитвам се да продължа на пред. Да осъществя мечтите си и да се радвам на малките щастливи мигове в живота. Странно е но точно тази болка ме тласка напред, точно тя ми дава сила и желание за бъдещето. И то точно, защото бе породена от загубата на най-голямата любов в живота ми.
Времето лети, не спира нито за миг. Все още съм сам с болката си. Търсенето на преживяното чувство продължава. Макар понякога да губя надежда, болката в сърцето продължава да ми повтаря „тя е някъде там и пак ще дойде при теб” . И така с вяра в бъдещето продължавам своето пътешествие в света на болката с една единствена цел, любовта.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!