уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Аз съм

Атараксия

Публикувана на сайта 04.09.2007, 03:44

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

В търсене на невъзможната реалност

Питаш ли се някога кой си? Не какъв искаш да бъдеш, а кой си в действителност. Аз лично си задавам този въпрос по-често, отколкото е полезно.
Коя съм в действителност? Съвестта ми чиста ли е? Преследват ли ме нечии очи, които съм измамила? Егоист ли съм?
Знам, че съм безнадеждна романтичка. Че мечтая за неща, които и децата смятат за невъзможни. Хората се опитват да оковат душата ми в рамка, но не успяват, защото аз съм всичко, от което се страхуват. Греха и изкуплението. Желанието и омразата. Радостта и болката. Аз съм началото и края на всичко. В мен спокойно съжителстват в хармония лошото и доброто.
Защото съм жена. Жената е всичко, което пожелае да бъде. Светица. Грешница. Скитница. Вещица. Любима. Гордиев възел от емоции, мисли, енергия и желания, който дори мечът на Александър Македонски не би могъл да разсече. Ангел и демон в едно неразривно цяло.
Аз съм огън, кръв и страст. Опитвам се да бъда добра, но не мога. Някой изобщо може ли? Не. Мен поне не ме е страх да си го призная. Да поема вината си. Но това не интересува никого, нали? Хората предпочитат да не ме забелязват.
Всъщност никога не са ме забелязвали, макар че съм тук от години. Свикнах с това. Аз обаче ги забелязвам. Знам точно какво очакват от мен. Знам също и че никога няма да оправдая очакванията им, но не защото не мога, а защото не виждам смисъл.
Аз съм хаос. От знания (полезни и напълно излишни). От надежди. От копнежи. Аз съм сестра, дъщеря, приятелка, любима. Пазя тайни, които нощем ме пробиват отвътре като нажежени до бяло остриета. Помня хиляди неща.
И все пак не знам коя съм. Може би съм това, което някой друг иска да бъде. Може би съм част от света - от морето, от скалите, от въздуха, от огъня, от историята. Щурчето, което свири нощем под прозореца ти. Цветето, което някой затъква в косите на любимо момиче. Вятърът, който оплита пръсти в косите ти. Звездата, която пада, за да сбъдне най-съкровеното ти желание.
Аз съм вечно младата вещица, която нощем гони Луната, яхнала метла от ароматни билки.
Аз съм най-добрия ти приятел.
Аз съм неистовото любопитство в очите на детето.
Аз съм Млечния път.
И само едно нещо искам - да успея да не забравя, че съм била дете. Че тогава в моя свят чудесата са били просто форма на живот.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!