Грешна като Юда

Атараксия

Публикувана на сайта 04.09.2007, 11:42

Аз не плача...

Аз съм твоето тъжно момиче,
но в очите ми няма сълзи.
Във душата ми нощем се вгледай,
там ще видиш една да блести.
Пресуши я не с пръсти, а с устни,
за да вкусиш от мойта тъга!
Остави я да запали кръвта ти
и с пожар да пречисти света!

Раздялата

Какво да пожелая на раздяла?
Какво да ти прошепна за “прости”?
Нима ти вярваш в нашата раздяла?
Нима вина за прошка в нас гори?
Търси ме, както аз ще търся
за тебе спомена във всеки глас!
Помни ме, както аз ще помня,
от времето ни всеки светъл час!
И след години старите албуми
и пожълтелите от времето писма
ще ни напомнят за сълзи неизплатени
и за платени много скъпо времена.

Последната любов

Когато си най-сам, ела при мене!
Аз няма да те питам нищо – нищичко.
Когато дойдеш, всички изневери
ще се превърнат във безумна вярност.
С дъха си ще запаля стари въглени,
в замяна няма да поискам нежност.
Ще бъда твоето последно влюбване,
по-истинско дори от първото.

Грешница

И нека да съм грешна като Юда,
да съм звезда, угасваща в зори!
Да бъда чезнещ пламък на цигара,
димът тютюнев в нечии очи!
И нека да съм чиста като ангел,
крилете си изгубил в тъмна нощ!
Да съм магия от забравена легенда,
горчива като мъка от любов!
И всички да ме помнят все такава –
с очи на скитник, с поглед на дете!
Дори когато вече мен ме няма,
да ме запомни жива нечие сърце!
А мъката от пръстите да капе
на вятъра-самотник в полунощ
и само баскитарата да плаче
с метални струни и с човешки глас!

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!