Ще бъда в червено дълго още...

Нежно ангелче

Публикувана на сайта 06.08.2007, 11:10

Препих

Препих...
за кой ли път пореден
с чашата, преливаща от болката,
чиито сълзи прикрих...
За сетен път, но не последен
изпразних отново бутилката,
и после, дори не съжалих...
Защо да бягам? За кога и накъде?
В кого да вярвам, някой да ми каже,
защо тъгата за мен неизбежна е?
И може ли някой да ме съди даже?
когато душата толкова бедна е...
Да, ограбена без милост, без жал,
съдбата остави ме на несигурно
да треперя, а аз преглъщам пак
и последната капка от бутилката...
прежадняла прехапвам устните,
някой нека се смили и ми даде нова,
искам да пия още, искам да пия пак!
Да страдам вече не е наказание,
аз свикнах да живея с болката,
свикнах да хващам последния влак,
накажи ме, удави ме в чашата,
съдба, нека пия, до сетния си крах!

Реално ли си мое Утре

Реално ли си мое Утре или
ефирна красива заблуда,
а след Утре ще ме има ли,
лъжа ли си, пазеща ме от студа,
нежност ли си, живееща от духа ми,
огледало мое ли си или просто присъда...
лебедово бяла, грациозна птица ли си
или черна врана, прозираща отвътре...
сама ли пак идваш, тръгвай си,
и докога ще крадеш от мене...
може ли още да вземеш, като всичко е твое,
о, вече ограби ме цяла, но запомни
едно сърце ми остана и е мое,
Устните така не са ми нужни, но
то ми е всичко, което пазя,
реално ли си Утре мое
ефирно, светло!

Сънувам единствено сълзи

Така уморена не знам къде се скитам...
търся място, на което да спра...
и отчаяно единствено се питам
на какво да се опра...

Толкова е познато...навън светлина,
а нощта ме обгръща с призрачни ръце,
толкова е тъжно...аз пак съм сама...
и още по - тъжно е моето лице...

Изгубена в собствения си свят...
аз сънувам единствено сълзи...
и боли...как искам да живея пак...
а в мен е мрачно и вали...

Пиано на лунна светлина.../Ще бъда в червено дълго още.../

Пиано на лунна светлина,
аз съм в червено и от пълна чаша...
пия на глътки кристална самота...
вечерта е само наша...
на мен и нежните клавиши...
А кърваво червените рози
придават сякаш малко красота...
Губя се някъде в моята поезия...
докосвайки клавишите...
аз не създавам, нито творя...
рисувам с тъжни ноти
моята трагедия...
и все още пия от чашата...
все още рисувам самота...
Тъжна е моята мелодия,
а пианото плаче вместо мен...
ще бъда в червено дълго още...
с моето пиано...на лунна светлина...

Тежки дни /Ти си всичко, което искам.../

Тежки дни, теб те нямаше...
беше всичко, което исках...
а днес аз по - силно те искам дори...
и любовта ми по - силна е от всякога...
тежки дни на неискана раздяла...
душата ми сиротна плачеше...
а аз без теб - нежива, нецяла...
всичко в мен търпеливо те чакаше...
да се завърнеш...пак при мен...
и да си кажем отново (обичам те),
а аз да сведа своя поглед уморен...
и да запечатам мига (целувам те...)
По - нежна и страстна от всякога...
аз по - силно прегръщам те...
отново мислено...
Завръщане в нашето някога
аз все по - безумно искам те...
и толкова по-силно...
Обичам те!

Вечност, прегърни ме.../Нека замълча завинаги.../

Вечност, моля те, почакай...
вземи ме със себе си...
на таз земя не ме оставяй...
подай ми ръката си...
Искам да заспя завинаги...
така в твоята прегръдка...
стисни ме здраво и не ме пускай...
само ти можеш да ме спасиш...
от тази болка, убийствена тръпка...
Вечност, моля те, позволи ми...
с теб да се слея, да се изгубя...
позволи ми от този свят да си тръгна...
аз твърде слаба съм за него...
Вечност, моля те, покажи ми...
живота след живота...
дай ми сили назад да не се обърна…
аз твърде слаба съм дори за тебе...
прости ми... аз съм нищо в нищото...
но те моля… за последно... прегърни ме!

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!