На теб единствено

Нежно ангелче

Публикувана на сайта 06.08.2007, 06:41

Ти

Ти нарисува сетивата ми на бялото платно.
Ти оцвети мечтите ми в светли цветове.
Ти не остави сърцето ми никога само.
Ти украси усмивката да грее на моето лице...
До малкото ми сърчице, ти добави и своето.
две души, две сърца слети в едно...
Нека луната продължи да се усмихва над нас...
Когато долепиш очи до моите сам ще видиш...
цялото небесно царство отразява само нас...
нас и нашата неземна любов...
Художнико, ти, който ме създаде,
искам да ме рисуваш, с пръсти така изящно,
с устни нежно, пак и пак...
Аз съм твое творение, а ти мой създател
виждаш ли сега как взаимно се допълваме
ти си всичко, за което мечтах...
Бъди мой художник завинаги...

Полунощ

Пак замислена пред компютъра стоя
и не мога да спра да те чакам,
надеждата, че ще те видя
в откраднат миг ми стига даже,
за да бъде спокойна моята нощ..
Само една думичка топла ми стига,
за да ти се усмихна даже
и когато не ми е до усмивки
и ненужна е моята тъга в полунощ..
Какво направи, че устните ти само
аз сънувам, дори когато съм будна
живея с мисълта за съня,
и не мога да заспя, не мога да заспя..
Полунощ е и обсебващи мислите ми се скитат,
тичат из тихата улица на нашите спомени,
а мисълта за ръцете ни, които се преплитат
ме отвежда в нашия свят на чиста и невинна любов..

Тайнствена сянка

Ах таз тайнствена сянка,
която дори в съня ми притаена спи,
в моята магическа дрямка
винаги толкова тихо мълчи..

Тайнствена, но божествена
като призрачен прах,
приказно женствена
попива в кожата ми пак..

Нито звук, нито стон,
сякаш изгубила си своя глас,
скитнице, ти имаш дом,
защо скиташ в този късен час?!

Идваш, мислите ми да взимаш,
без капчица жал и страх
за да можеш от мен да дишаш
и аз от теб да вдишвам пак..

Искам да си моя тайнствена сянка винаги..

Твоят глас

Твоят глас в слушалката
прониква дълбоко в мен,
търся те, но не мога да те намеря,
мисълта да те имам и надеждата, онази малката
ме възбуждат и ме карат да треперя, и нощта се превръща в ден.
Твоят глас божествен, днес ми е утеха,
когато далече си от мен.
Представям си с устни как събличам всяка твоя дреха
и докосвам кожата ти, сякаш от сатен..
Действаш ми така, че скоро ще започна да стена,
и няма да можеш да ме спреш,
мислено, безмилостно в ръцете си ще те поема,
и ще те накарам да ме молиш да се любя с теб..
Толкова е реално, че мога да почувствам твоята смутеност,
която ме възбужда още повече
и усещам онзи миг на преливаща блаженост,
цялата пулсираща, тръпнеща, очакваща теб..
Сърцето ми, душата ми, тялото ми вече са едно
усещам техния вик от немощ,
безсилни желаят и трите само едно -
теб, сега, точно тук, в слушалката, тази нощ..
Безумие или телефонна любов,
ах, че на кого му пука,
не е грях, нито само плътско желание,
не е и игра на лов..
Чувам те как тежко ми дишаш
със сведена глава, прехапваш устните си,
предизвиквам те да стенеш,
усещайки кръвта гореща в тялото си..
Предизвиквам те да ме искаш
с всяка клетка от теб,
предизвиквам те от възбуда да викаш..
Ах, а ти предизвикваш буря в мен,
вулкан от ненаситна и пламенна обич,
умирам да се разлея като лава по теб..
Искам да те притисна до стената,
да усетя страстта ти отблизо,
да се свлека като зверче в краката ти..
Да оставя следи от горещите си устни,
жигосващи жадно плътта ти,
взимащи, даващи, впиват се в теб -
тези грешни, безкомпромисни пиявици
искат да изпият всичко от теб..

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!