уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Змеят

Румен Николов

Публикувана на сайта 22.06.2007, 06:31

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Змеят мачкаше всичко наред. Тежко стъпваше, опашката му се влачеше след него и заличаваше това, което краката му бяха пропуснали.
Една жена се изпречи пред него. Стара жена, пред своята схлупена къщурка, в спретнатия си двор. Дребна жена, с ръце на кръста и вирната брадичка.
- Я се спри! - викна му тя
Змеят я премачка заедно със схлупената къщурка и продължи напред, мачкайки останалите къщи от селото. Вървеше, към замъка, който се мержелееше в далечината.
По пътя видя едно дърво и се спря. Под дървото седеше една мома, с големи сенки под очите, дрехите й - в дрипи, тя цялата - изпосталяла. В очите й гореше див огън.
"Змеево либе" - помисли си змеят. Продължи напред. Опашката му помете дървото и момата надалеч в горите тилилейски.
Още по-нататък, на един хълм, под едно дърво спеше един момък. В десницата му имаше огромен меч, левицата му бе тикната в кесия със сол. Над главата му висеше златна ябълка. Змеят вдигна крак и препика дървото. Момъкът едва не бе удавен. Солта от кесията бе измита. Раната на юнака бе зараснала.
- Урината спира кървенето. - обясни змеят, откъсна златната ябълка и я тикна дълбоко в гърлото на момъка. - Да се задавите дано!
Змеят продължи напред.
Един дребен човечец се плетеше в краката му. В едната си ръка човечецът стискаше буца сирене и саламурата капеше по земята. Човечецът беше нервен, защото вече цял час убеждаваше змея да си мерят силите, като стискат камъни. А саламура в сиренето почти не бе останала.
Змеят хвана човечеца, излапа му сиренето, а него самия стисна, докато оня не пусна вода.
- Видя ли сега, кой е по-силен? - каза му змея, преди да го хвърли в горите тилилейски.
Наближи замъка.
Там, пред замъка, на една голяма поляна бяха опънати шатри и маси с много ядене. В единия край на поляната, за два шарени кола символично бе вързана принцесата. В отсрещния край се бяха строили претендентите за ръката й. Всички чакаха змея.
Змеят се появи с тройно салто, с винт в центъра на поляната. Всички бяха сащисани.
Змеят блъвна огън от устата си и изпепели всички претенденти, освен един.
Взе копието му, забоде си го в единия бут, хвана претендента под мишница и отиде при краля, на централната маса.
- Този ще ви е зет! - каза му той, пусна претендента и си взе от фъстъците. После си тръгна.
- Как се казваш синко? - запита кралят, с трепет в гласа
- Ричард Трети - отвърна претендентът и се закашля. Гърбицата му се разклати. А той всъщност се смееше.
Змеят продължи към морето.
След змея, на почетно разстояние, яздеше един конник. Името му бе Смърт.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

shturche [ потребител ] 
от дата :  21.07.2007, 20:25
много ми хареса този твой Змей :) струва ми се,че проявява доста махмурлийско чувство за хумор...благодаря, че ми даде усмивка...преди и мен да е стъпкал :)