уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Скръбна вест

we die young

Публикувана на сайта 22.06.2007, 06:21

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Последно "Сбогом"

Последно "Сбогом" да ти кажа не можах,
Дори да ти покажа колко те обичам не успях,
Ти не видя в последните си дни добро от мен
И чудя се има ли смисъл да започвам следващия ден.

Страх ме е към гроба ти да пристъпя,
Но само така душата си от греха ще изкъпя.
Искам дупка в земята да изкопая,
И отново да бъдем заедно в рая.

Направи много добро за твоите 85 години,
Но до последно спомняхме само миналото зло,
Затова те молим бабичко, прости ни,
Защо бяхме толкова слепи, защо?!

Обичаме те!!!

Есента в душата

Зимата бавно си отмина
И лятото дири наближава,
А в моето сърце есента се е настанила
И надеждата че ще се върнеш ти се е изпарила.

Час по час, ден след ден
И сякаш век стана,
А само то седмица те няма.

Празно е вече леглото в стаята тъмна
И няма на кого песен тъжна да изпея,
Ах, да можех времето да върна,
Само още един миг с теб да изживея.

Птиците си пеят мелодийка позната,
И цветята вече никнат от земята,
А аз чувам само стенания ужасни,
И не виждам розите прекрасни.

Без теб, бабе, и водата е солена
И храната е горчива
И песента е мълчалива
И дните са безкрайни
И животът е безсмислен.

Една седмица – един век

Мина сякаш цяла една година,
А болката в сърцата не отмина
Не мога, бабче, да те прежаля
И всеки ден на гроба ти свещица паля.

Но огънят душата ми не може да стопли,
На сън още чувам далечните ти вопли.
Не мога да си простя че не останах с теб до края,
Как ми се иска сега да съм до теб в рая.

Обичах те с цялото си сърце,
Но така и не можах да ти го кажа,
Колко ми липсваш не мога да ти докажа,
Мога само за прошка да се моля на колене.

Моят живот изтича сълза по сълза

Отново те търся от стая в стая,
Че те няма, не мога да осъзная.
Още чувам гласът ти да вика моето име,
Но теб те няма и в мен пропаст зee.

Кървави сълзи ронят пресъхналите ми очи,
Душата копнее да зърне отново слънчевите лъчи,
Но черен мрак е мой господар сега,
И цялото ми същество е потънало в самота.

Страшна вина ме обгръща с ледени крила,
И моят живот изтича сълза по сълза.
Че не ти казах колко ще ми липсваш, съжалявам,
И да си мечтая да се върнеш, продължавам.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!