Другата

Веси Василева

Публикувана на сайта 22.06.2007, 13:41

Търся те!

Навън вали, но дъжд ли е това,
или душата моя тайно плаче?
Очи ли виждам в тъжна синева,
или звезди се крият тайно в здрача?
Аз търся те! Сърцето ми гори,
жадувам с устни аз да те отпия,
навсякъде, че и на сън дори
не ще се спра, докато те открия.
Пред теб протягам кървави ръце –
на две превита, стара и излишна,
смили се ти над сухото лице,
в което липсва нежността предишна!
Поспри за миг! Недей ме подминава,
за миг в очите ти ме погледни –
те слепи са, но споменът остава
клепачите го пазят, може би.

Аз търся те! И цял живот така
ще продължа да вярвам, че те има,
в мечтите ми живееш засега...
Къде си ти, Любими мой, без име?!

Не крия

Защо те обичам?
Дали, че очите ти са толкова зелени?!
Какво ли във теб ме привлича?
Дали е фактът, че не съм за теб родена?!
Защо в теб се влюбих?
Защо позволих на сърцето си мъж като теб да обикне?
Защо край не сложих?
Защото не исках! Защото не можех!
Когато те срещнах, избухна пожарът във моето сърце,
дори не попитах какво ще се случи,
не исках да знам...И ето какво се получи!
Не мога без тебе, така си ми нужен!
Не мога без твоите силни ръце!
Не си мой, за жалост. Живееш със друга и тя се любува на твоето лице.
Аз знам, че НЕ трябва, че грешно е, зная!
Но може ли някой да сложи черта?!
Жадувам те силно, така те желая
и Господ не може да спре любовта!
Мечтая за теб! Защото няма да те притежавам,
крадеш си от времето за да си с мен
и в тези сладки мигове сърцето си аз ти дарявам...
Дори така, за малко.
Дори да чакам ден след ден.
ОБИЧАМ ТЕ!!! За мен си всичко!
Аз виждам в тебе хиляди неща,
неща, които цял живот ми липсват :
Любовник, Мъж, Приятел и Баща.
Какво от тyй, че имаш си съпруга?
Не ме е срам!
Защо да крия любовта?
Харесва ми дори това, да бъда "ДРУГАТА"
Защото ти си моят въздух и вода!
Защото с теб се чувствам най-щастлива на света!
За това!...

Друга

Ти няма да узнаеш за сълзите ми-
отнесоха ги бурни дъждове.
Изстрадали и сухи са очите ми
в тях няма спомен, ти им го отне...

Не ще усетиш повече ръцете ми,
не помнят вече те какво е страст.
Не ще ме видиш - няма ги нозете ми,
пътечката до теб забравих аз.

Не ме търси! За теб не съществувам!
Дано откриеш лек за самота!
От днес ще забраня да те сънувам,
защото съм омъжена жена...
***
...Сега съм друга! Друг човек целувам.
Сърцето ми не бива да е с теб...
Различна ли съм, или се преструвам,
че трябва да изглеждам друг човек?!

Далече, далече...

Какво ми остана от моята радост,
която аз нявга държах на ръце?
Какво ми остана от моята младост?
Съдбата жестока ми всичко отне.
АЗ ИМАХ РОДИНА - остана далече
в съня си единствено виждам я аз,
какво ни разделя и кой ми попречи
да бъда при нея - под нейната власт?!
АЗ ИМАХ ЛЮБОВ, но и нея я няма
ще трябва, уви, да забравя това!
Остана той с друга - бе чиста измама
сълзите ми капят ли капят в нощта...
АЗ ИМАХ РОДИТЕЛИ - тъй както всички,
бях с бурен характер, щастливо лице,
един ден, обаче, останах самичка
разделени те - аз с разбито сърце!
АЗ ИМАХ ПРИЯТЕЛИ - свои, любими,
далече останаха, в родна земя
и търся ги! Всекиго викам по име
но виждам ги само, когато заспя.
АЗ ИМАХ МЕЧТИ - тъй големи, красиви
изпълнени с обич от моето сърце,
те правеха дните ми много щастливи
но всичко изчезна - разбиха се те!

КАКВО МИ ОСТАНА? Какво да направя
и как да попреча на злата съдба?
Нима ще успея така да забравя
животът, преди да настъпи "СЕГА"?!

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!