уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Вързани мечти !

Веси Василева

Публикувана на сайта 14.06.2007, 07:13

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Катрин беше страшно изморена. Тази седмица имаха доста работа в магазина, но поне се очертаваше един спокоен уикенд, през който просто нямаше да прави нищо. Приятелката й Таня, която от време на време живееше при нея, току що й се обади някъде от морето, щяла да остане още седмица-две. Марк, гаджето й също го нямаше, беше заминал до вилата с родителите си. Завидя им. Тя щеше да остане да бачка целият август, целият горещ август...
Реши да си вземе една ароматна вана и да се отпусне преди да си легне. Остави дрехите си да паднат на пода и се изгуби в кълбо от пяна с аромат на жасмин.
Катрин не можеше да заспи от жега. Леглото й беше до прозореца, дантелените перденца поклатени от летния бриз, нежно галеха голия и гръб.
Изведнъж се сепна. Имаше някой до нея, някой беше седнал на гърба й. Катрин понечи да извика, но две ръце прокараха някакъв шал през устата й и го затегнаха здраво зад тила. Ръцете и бяха вързани над главата и за дървените решетки на леглото. Онзи я беше затиснал здраво, не можеше да мръдне. Опита се да извие глава за да види лицето му, но тъмнината не й позволи да види почти нищо.
Нападателят се наклони върху тялото й, прошепвайки само едно "штт" на ухото й, след което леко го захапа. Пръстите му се вплетоха в косата и дърпайки я назад а другата му ръка бавно опипваше гърба и слизайки все по-надолу. Устните му жaдно се впиваха в кожата й, езикът му оставяше влажна следа по целият й гръбначен стълб.
Катрин стегна здраво мускулите на цялото си тяло. Усещаше дъха му почти между бедрата си и пръстите му, опитващи се да си проправят път там, под прашката й, така че стисна крака и се примоли поне да свърши скоро...
За нейна изненада, обаче, нападателят се изправи, приближи се до нощното шкафче и бързо изчезна през отворения прозорец.
Катрин коленичи и с много усилия успя да изхлузи шала от устата си, след което развърза ръцете си със зъби. Скочи бързо, но там, навън вече нямаше никoй. Затвори уплашена прозореца и закърши пръсти обикаляйки стаята. "Дали да не се обадя в полицията? ... Но какво да им кажа, като нищо не ми е направил... Да се обадя на Таня? Не. Какво ще я притеснявам по това време... " Имаше и нещо още по-странно. "Защо не ме изнасили? И защо ли, по дяволите, беше облечен с шлифер в тая жега? ! "...
Нещо привлече погледа й върху шкафчето и тя светна нощната лампа. Там видя едно цвете - бяла калия с къса дръжка и бележка, на която пишеше:"Знам, че ти харесва"...
... Две нощи по-късно Катрин вече спеше със затворен прозорец и заключена врата. Тъкмо се унесе, когато усети, как някой скочи върху нея. Опита се да се обърне, но ръцете й бързо бяха завързани за решетките на леглото. Нахлулият започна борба с нея, докато постигна да я обърне по корем.
-Кой си ти, по дяволите и какво искаш? -Крещеше Катрин-Защо не ме оставиш на мира?
Не получи отговор. Странния тип седна върху краката й и превърза устата й с шалче. След това отново хвана косата й и я задърпа назад, захапвайки нежно ухото й. Езикът му бавно премина по целия й гръб. Катрин усети тежкото му дишане някъде долу, между здраво стиснатите си бедра. Ръцете галещи гърба й, търсеха гърдите й отдолу. Погали ги много бавно, прокарвайки пръсти през зърната й и се наклони върху нея. Когато доближи лицето си до нейното, Катрин усети, че главата му беше напълно покрита, успя да види единствено очите му.
Имаше и нещо друго, нещо й се струваше познато. Миризмата, този мирис, идващ от този тип й напомняше нещо. Не беше някакъв парфюм или одеколон, нищо от този стил, беше нещо, което се опитваше да разпознае, , но не успяваше да се концентрира.
Една от ръцете премахна бикините й, след което я погали между бедрата. Едно нежно духване на голо я изненада... приятно, от което се засрами. Почувства как пръстите му, играещи с интимните й части я накараха да потрепери и несъзнателно разтвори крака...
Езикът му я влудяваше, усещаше влагата под себе си и ускорения си пулс...
Очакваният финал, обаче, не дойде. Точно секунди преди Катрин да избухне, престъпникът се изправи, отвори прозореца и изчезна в мрака.
Катрин се пребори с шалчето и след като освободи и ръцете си, запали малката лампа. На шкафчето я чакаше друга бяла калия и бележка. "Знам, че ти харесва"-пишеше отново. Катрин обичаше белите калий, бяха любимите й цветя, само не знаеше дали този тип имаше предвид точно това. Най-вече я притесняваше именно това, че имаше право. Харесваше й. Трябваше да разбере кой е, следващия път. Ако имаше следващ, разбира се...
... Две нощи по-късно, току що излязла от банята Катрин запали две ароматни свещи и пусна леко любимите си балади. Не мислеше да му се противи тази нощ, беше й любопитно да открие нови сензации, които никога преди не беше срещала, така че се приготви и легна по корем.
Нощния тип не се забави, влезе през прозореца и седна отгоре й, връзвайки ръцете й за леглото.
- Няма нужда - спокойно каза Катрин - няма да се противя.
Но не успя да привлече вниманието му, защото той продължи със своето. Този път шалчето на устата й беше по-разхлабено и можеше да диша по-добре. едната му ръка играеше с косата й докато другата се плъзваше бавно по гърба й. Катрин почувства как влажния език в ухото й преминаваше нежно по врата й. Ръката му освободила косата й сега се плъзна по лицето й галейки устните през коприненото шалче. След миг несъзнателно пръстите му преминаха под шала, докосвайки устните й и Катрин ги пое в устата си засмуквайки ги бавно един по един. Не знаеше защо го прави, но й харесваше, даже чуваше тихи стонове и усещаше ръката му да се впива в гърба й.
Катрин беше приготвила нещо, което той не очакваше. Същата тази вечер тя бе счупила няколко от решетките на леглото си така, че да не личат. С бързо движение вдигна ръцете си, измъквайки ги от решетките и се обърна рязко, притискайки тялото му този път под своето. Беше дошло време да види лицето на извратения тип и да му поиска обяснение за всичко, затова, след като освободи ръцете си, веднага свлече подобното на шапка покритие и разкри лицето му.
Тогава видя нещо, което я остави без дъх: От там изпадаха дълги женски къдрици. Катрин ги отмести за да види лицето и почти онемя от изненада.
-Ти? Но... как ти? !
Там под нея, лежеше момичето от бара, в който си пиеше сутрешното кафе. Гледаше я винаги без всякакъв интерес, приятелите й бяха полудели по нея, красива била. Тя дори не я беше забелязала. Да. Имаше прекрасни очи... Едни такива...
-Страшно ми харесваш - промълви момичето. -Предпочетох да дойда по този начин, помислих, че иначе ще ме отхвърлиш.
-За това ли идваш с този шлифер? ! И защо никога не усетих гърдите ти?
-Притиснати са, виж... Стремях се да не те докосват много - момичето се смееше. -Знам всичко за теб, само с погледа си ми говориш много...
-Видя ли какво съм ти приготвила? Музика, свещи.
-Харесват ми. Искаш ли да поговорим за това?
-Не! -Отговори Катрин. -Ще говорим после, сега ме чака друго да направя. Мой ред е...
Катрин вече сваляше дрехите й, следвайки с ръката си формите на голото й тяло. "Какво ли ще кажа на Марк за това..." помисли, но светкавично отхвърли тази мисъл и се гмурна да опита от това удоволствие... Да разкрие тези непознати за нея усещания, изпълнени с толкова желание и страст, които никога даже и не е помисляла, че могат да съществуват...

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!