уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Дявол с райско име

Веси Василева

Публикувана на сайта 14.06.2007, 07:12

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Сестра ми щеше да ме запознава с новото си гадже.
Все нямаше късмет, горката, влюбваше се до уши и я зарязваха, а аз винаги се превръщах в носна кърпичка. Сега обаче било сериозно, много се обичали, дори щял да бъде кавалер на бала й тази вечер. Само се чудех, дали да не се приготвя за поредна порция сълзи в най-скоро време...
Не спираше да говори за него, докато нахлузваше балната си рокля. Аз обаче спрях да слушам сладникавите й думи, тъй като в главата ми бушуваше друго... Ах, как бързо си отиде миналото лято...
Приятелите ми бяха наели някаква къща с басейн за купона на рожденика и имаше страшно много хора. Бях седнала в скута на Алекс и се наливах с шампанско, тъй като разговора за великите открития ме отегчаваше до смърт. Естествено, никой не обърна внимание на предложението да си тръгваме.
- Ще останем още малко - усмихна ми се Алекс - Нека поне се видим с Адам.
Въздъхнах с досада. Всеки път ме запознаваше с приятелчета от детството си, чийто имена почти никога не запомнях. Адам беше един от тях, единственият, когото не познавах. Живееше някъде по морето и си идваше доста рядко, така че тази нощ щяха да се видят. Приятелките ми бяха надули главата с това, колко бил красив и интелигентен. "Идеалният мъж не съществува!" - срязвах ги аз.
Страшно се отегчавах и когато видях празната бутилка шампанско, станах и се приближих до съседната маса да си налея друго. Излях доволна чашата в търбуха си и останах с напълно изцъклени очи, забити в най-очарователния поглед, който съм срещала... Някакво момче стоеше точно срещу мен и ме гледаше право в очите. След миг се приближи и подаде ръката си:
-Ти трябва да си Джени! Приятно ми е, казвам се...
-Адам! - прекъснах го аз обезумяла от вълнение и поех ръката му. Погледът ми потъваше в неговия, усещах как краката ми се подгъваха и пулсът ми засядаше в гърлото. Времето като че ли бе спряло, а дланите ни все още бяха стиснати.
-Виждам, че вече се познавате.
Алекс се вмъкна между нас и ни покани да седнем при групата приятели, а мен настани в скута си.
Той също ме гледаше. Седнал точно срещу мен чувствах, как ме събличаше с поглед. Беше най-красивият мъж, който съм срещала -екзотичен, с дълга черна коса, добре оформено атлетично тяло с лек бронзов загар и усмивка, която ме разтапяше изцяло. А очите му... За тези дълбоки, огнени очи, за този дяволски поглед бих извършила смъртен грях. Разговорът течеше около нас, чашите се пълнеха за кой ли път, а ние общувахме само с очи... Цялата нощ.
На сутринта се събрахме всички на кафе, аз имах страхотно главоболие и убито настроение, докато се появи Адам. След като поздрави всички с усмивка, нахлузи слънчеви очила и се присъедини към разговора. Виждах очите му под тъмните стъкла, не ги откъсваше от моите.
Седмица по-късно зарязах Алекс, не можех да го лъжа повече, тялото ми беше негово, уви, не и духът ми.
С Адам разговаряхме дълго. Без да откъсваме очи един от друг. Имахме взаимни интереси, беше само няколко години по-голям. Светът се въртеше единствено около мен и Адам... Около Адам и мен.
Повярвах в онзи смешен фалш, наречен "Любов от пръв поглед", който за мен бе като стара легенда, почиваща върху страниците на дебела, прашна книга.
Сексът с Адам беше невероятен! По-точно правехме любов, сливахме телата и душите си в едно. Силните му парещи ръце обхождаха всяка пора на тялото ми, докарвайки ме до полуда. Пиех жадно от еликсира на устните му, предавах душата си на този дявол с райско име, крещях обезумяла от екстаз. Тялото ми отговаряше на неговото с разтърсващи конвулсии, желаех го с цялата си същност... Не се отлепвахме дори за миг по цели нощи, виждах огъня в очите му и това ме разпалваше все повече и повече. Задъхани, спирахме да поемем глътка въздух и продължавахме дивото търсене на онзи бурен екстаз, който забулваше съзнанието ни понякога. И така до зори...
Страстта ни откриваше където и да се скриехме - в бара, в парка, в киното, денем, нощем, под дъжда...
Животът ми губеше смисъл без него. Дяволът, с тяло на гръцки бог ме хвърляше в пламъците само с поглед.
Приятелите ми се тревожеха за мен, опитваха се да ме накарат да настъпя спирачката, поне да си поема дъх, но аз ги игнорирах. Всичките. Сега бях щастлива, сега преливах от любов и страст, сега открих истинската жар в душата си, пуснах на воля огнената хала затворена в тялото ми... Обожавах го, караше ме да живея в свят, в който докосвах звездите с пръсти, както и да дам съгласието си да умра в море от любов. Сега нямаше да ме спрат...
-Готова съм. Как изглеждам? - Гласът на сестра ми прекъсна розовите мисли в главата ми.
-Изглеждаш прекрасно! - превключих на нейна вълна - А гаджето ти?
-Чака ме пред хотела... Вече закъснявам, между другото... Ела по-късно, ще те запозная.
- Не знам дали ще мога. Уговорих се с...
- Знам, с този... Адам ли се казваше...
Сестра ми леко се нацупи, грабна чантичката си и изхвърча навън по посока на настоятелните клаксони. Спря до вратата и подхвърли:
- Ела все пак, моля те! - След което бързо излезе.
Трябваше да се жертвам. Въздъхнах и звъннах на Адам.
-... Не мога тази вечер. Ще си мисля за теб...
- Както кажеш, любов моя! До утре...
Майка ми влезе в стаята. Погледна ме странно и ми направи знак да седна.
- Какво има? -попитах разтревожена.
- Сестра ти... Влюбена ли е в това момче... Кевин?
- Да. До уши. Защо?
- А имало ли е нещо между тях? Имам предвид...
- Майче, би трябвало нея да питаш, аз...
- Слушай! Ще ти разкажа нещо...

... Час по-късно бях яхнала мотора си в търсене на планинския хотел, в който празнуваше сестра ми. Чудех се как да й разкажа нещо, което буквално ме потресе... Как щях да я обясня, на тази влюбена до уши девойка, че преди да срещне майка ни, баща ни е имал друго семейство, че е зарязал сина си, който и до ден днешен не познава баща си!... С какви сили щях да я кажа, че само шепа хора са познавали тази история... и че това момче е именно гаджето й, Кевин...
Когато открих хотела, влязох задъхана с каска в ръка и се упътих към лятната градинка. Весели абитуриенти обикаляха басейните с чаши в ръце, танцувайки и плискайки се с вода. Сред тях различих сестра ми и се упътих към нея. Не исках да я развалям вечерта, но трябваше да я спра на време, докато не беше късно. Приближих се и с прегракнал глас прошепнах:
- Сара!
- Сестра ми! Вече си тук... - преливаше от щастие.
- Трябва да говоря с теб! - настоях.
- Нека първо те запозная с Кевин! Бебчо, това е сестра ми, Джени.
Зави ми се свят. Очите ми срещнаха онзи поглед, който ме изсушаваше до дъно.
Пред мен стоеше в цялата си прелест Той-Дяволът с райско име и божествено тяло...

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!