Адам

Иван Иванов

Публикувана на сайта 14.06.2007, 12:13

Вратата се отвори, излезе млад мъж (Адам) облечен в бял халат. Беше много топло, а студената вода, с която току що се бе изкъпал, му вдъхваше свежест.
Отиде към стаята си, за да се облече. Бързаше за среща, но нямаше вид на човек, който бърза. Обличаше се бавно като си тананикаше някаква песен ,която не помнеше от къде знае. Сложи си един син потник и три четвърти дънки. Срещата беше неофициална, затова си позволи да бъде по-небрежен в облеклото. Мразеше да носи костюми. Често сваляше сакото си и навиваше ръкавите на ризата, за да се чувства по-удобно и не притиснато.
Сложи си от спортния дезодорант на "адидас" и добре ухаещ парфюм на "малиция" съвсем леко под ушите. Излезе навън, слънцето напичаше в късния следобед, небето беше ясно и синьо. Нямаше и следа от трайния дъжд миналия ден. Той се огледа наоколо, вдиша въздуха и усети някакво топло и приятно чувство. Слезе по стълбите ,а приятното чувство все още го владееше, замислен той усети силна топлина под ходилата си, беше бос. Всичките му терзания да не забрави нещо го поставиха в ситуация ,в която стоеше на топлите плочки вън в двора на къщата си и се смееше със глас, като си говореше: - Някой ден ще си забравя и главата. Върна се и си обу джапанките, като този път вече побърза да тръгне. Излезе вън и тръгна да върви по улицата. Зави в една пресечка, поздрави двама познати, който стояха на маса пред един магазин, след което продължи по пътя си. Срещата му беше с момиче, което той отдавна чакаше да види. Връзката им беше много специална, бяха се запознали в интернет. Веднъж той скучаеше в чат рума и търсеше посредствени запознанства, за да се разнообрази. Имаше нужда да поговори с някого, но всички с ,които се опитваше да завърже разговор искаха единствено да знаят възрастта му и града в , който живее. Един ден намери прякор в чат рума, който го заинтригува дотолкова, че реши да пита какъв пол е "find_me":
- m/f? - (male or female). Момиче или момче?
Прякора светна, за да оповести ,че човека е отговорил.
- Ако бях М, щеше да ми кажеш чао, нали? (Ева)
Той се засмя и написа:
- А аз ако бях f сигурно и ти щеше да ми кажеш чао, нали?
Тя се усмихна и продължиха да си говорят. Разговора им беше много увлекателен, той я намери, а тя не го пита за името, възрастта и от къде е. Единствено си размениха електронните пощи, за да продължат да поддържат връзка. На следващият ден тя му изпрати писмо в което обясняваше, че би било страхотно ако продължат да си говорят, а последното и изречение беше:
- Ако някога имаш нужда от кошче за душевни отпадъци, аз съм насреща.  
Дните станаха по интересни, когато тя беше с него, когато си говореха за всичко и всички.
Спирката не беше далеч. Всеки ден той пътуваше с рейс до големия град, в който учеше. Майка му, която беше опората в първите му години като ученик, го бе направила отличник. Един ден тя просто замина за чужбина. Когато това се случи, той беше на 12 години. На следващата година успеха му падна до толкова, че едва не повтаря годината. С парите, който спечели майка му в Гърция, бяха решили да го запишат в частно училище в големия град, който се намираше на 25 километра от дома му. Задържа се една година там, научи се да бъде самостоятелен и се премести в нормална гимназия, в която изкара средното си образование.
Докато вървеше, си мислеше за госпожицата, обичаше да й казва така. Мислеше си за разговорите им, за хубавите неща, който му се случваха в живота. Тя беше точно като горещото лято, прекарано в Гърция при майка му, пред бушуващото море и чистата солена вода, беше памучната гледка от самолета в облаците и странните геометрични форми, който се образуваха на земята, беше сладката горчилка от работата, когато сядаше в обедната почивка да пие бира с колегите, страхотното опияняване. Тя беше навсякъде с него, в мислите му, в спомените, в сърцето му.
Питаше се как е започнало всичко това. Искаше му се да знае как ще свърши, но не смееше да си задава този въпрос. От нея беше научил, че не трябва да мисли толкова задълбочено за бъдещите моменти, а да се остави на сегашните и да ги изживее пълноценно. Разбира се, бяха си говорили многократно как предполагаемо би протекла една тяхна среща. Тя винаги го заинтригуваше с тези си мечти за този момент. Докато той четеше всяка написана дума, не спираше да си представя..
Тя идва с автобуса, леко сънена, потърква нежно очите си и поглежда през прозореца. Там я чака нейния Раковски, наричаше го така по името на града му. Слиза от автобуса и се прегръщат. В този момент той се включваше в нейните мечти като довършваше:
- Докато те прегръщам и усещам тази голяма обич през всичките тези години към теб, взимам ръката ти и я слагам на сърцето си. Ти усещаш колко силно бие.. то бие за теб. Биха се разхождали из Раковски, той би и показал всичко по интересно в града, щяха да бъдат на стадиона, да отидат до църквата, в някое кафене, после уморени щяха да пристигнат у тях, щеше да настъпи лек момент на мълчание, тогава и двамата биха били толкова уязвими. Тя щеше да се загледа в някоя картина и да чака. Той от своя страна щеше да я погали по косите, да я целуне бавно под ухото, тя да се обърне да го погледне в очите, щяха да останат така няколко секунди, след което плътското в тях щеше да вземе връх, щяха да се целунат страстно и цяла вечер щяха да се любят.
Рано сутринта, прегърнати, той щеше да се събуди, да почувства топлотата на плътта й. После щеше да си спомни как тя му беше казвала че на сутринта искала да бъде събудена с целувка и чаша вода за да утоли жаждата си от снощните изживявания. Той щеше да направи точно това, после нямаше да ходят никъде, щяха да си останат в леглото и да се насладят на всичко, за което са си говорили и мечтали. Накрая щеше да я изпрати, като я гледа как си отива с рейса, щеше да се надява да я види още веднъж… може би той би отишъл в нейния град, където щяха да прекарат още по вълнуващо, докато я гледаше би могъл да заплаче от радост, вълнение, тъга, но знаеше че няма да го направи, защото не можеше да плаче, а толкова искаше.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!