уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Отново в капана на любовта

we die young

Публикувана на сайта 28.05.2007, 06:44

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

И ти ще получиш на съдбата тежкия шамар...

Вече бях решила, че съм те забравила
Мислих си,че моята любов вече не ти принадлежи,
Но докато в твоята прегръдка се бях за пореден път оставила
Ледена горест моето разбито сърце отново заскрежи.

Искаше ми се вече да не те обожавам,
Но като те погледна започва нещо отвътре да ме изгаря
Чувствам вината, че не те заслужавам,
Но знам, че в борбата за теб няма да се оставя.

Гледаш всяко момиче по начина, по който гледаше мен,
И всеки следващ ден сякаш е наново изживян кошмар,
Когато искаш без разкаяние всеки следващ грях към мен да бъде простен
Но не се притеснявай и ти ще получиш на съдбата тежкия шамар.

Защо по лицата им се изписва смях

Помага ли реката от сълзи
Да заличи грозните следи
От дългите му ледени пръсти
И намеренията му, които бяха мръсни

Гаврата му беше наистина брутална,
А собствената ми майка реши да остане неутрална
Сякаш аз съм сторила непростимия грях
Защо когато страдам по техните лица се изписва смях

Искам да спра да се съжалявам
Пред чуждите мъката си да излагам
Живота си на алкохола отдавам
И не знам как от пропастта да избягам

Падналият ангел

Нищо не помага на разбитото ми сърце,
Душата ми се лута в празните лабиринти и пита "на къде?"
Докога ще ме гледат с пренебрежение,
Не разбират ли че присмеха им е огромно унижение.

Грешката не е в никой друг освен в мен
Аз почерних предишния си живот от любов и нежност осветен.
Трябва да призная, че унищожих всичко, което имах сама,
Затова е време да кажа сбогом, майко сега.

От утре вече няма да съм на тази земя
Ще бъда дълбоко под нейните недра.
Там ще ме чака дяволът, широко отворил портите на ада,
Получил още един паднал ангел за награда.

Да намеря изгубените друми...

Обичам те, но ти надали вече ми вярваш,
Погледите ми отдавна започна да отбягваш.
Казваш, че вече за мен не мислиш и не си спомняш,
Настина ли от живота си почваш да ме прогонваш.

Но има нещо в думите ти нежни, нещо мило,
Което ми дава надежда и поддържа сърцето ми живо.
Чувствам, че искам с теб отново да съм,
Да изживеем заедно бълнувания ни сън.

Трябва да догоня избягалите думи,
Да намеря загубените друми,
Да ти покажа колко много душата ми съжалява
И че искам грешките си една по една да поправя.

Прости ми, Миладине

Мечтая си да усетиш колко много съжалявам,
Ако ми дадеш втори шанс, една грешка няма да повторя, обещавам.
Срам ме е да ти поискам отново прошка
Вината ще бъде окачена на сърцето ми като черта брошка.

Нямам очи да ти се извиня,
Защото сама още не мога да си простя.
Кога успях да загубя поредния човек, когото обичам,
Ти няма да се върнеш, зная, но че няма да те забравя, се заричам.

Обичам те!!!

Умираме млади

Небето спокойно синее над зелените поля,
А една роза вехне сред кървави сълзи сама,
Тихата песен на славея кротко се лее,
А душата на младото цвете линее.

Славейчето й нашепваше "събуди се, мила",
Но тя остана все така тъжна и унила,
Слънцето я галеше нежно с топли лъчи,
И сякаш й казваше "недей, не плачи"!

Тихата скръб на ранената душа
Бавно обгърна планината с тъга,
Мигом замря и ледената река
И птицата замлъкна
сякаш стресната от ръката на смъртта.

Краят на светлата надежда,
Залезът на младата душа,
По златната стълбица ангелче я провежда,
Натам, където няма вече болка и тъга.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!