Несподелено

Илиян Димитров

Публикувана на сайта 28.05.2007, 10:30

***

Есенни листа и водопад от тъмно злато,
стаена страст, недоизречени слова,
жадуване, мечтание и тиха радост,
несподелен копнеж, ранена самота...

Безвремие втъкано в стръкчета надежда
и дивен танц сред шепот от мъгли,
спомени събрани в капчици неутолена жажда
и сънища на езеро, което спи...

Докосване по детски крехко и ранимо,
цветя поръбени с сребро и плачещи листа,
загубен дъжд, без памет и без минало,
уханни сенки, аромат на борова смола...

Тя пак е тук с коси от тъмно злато,
с диадема изплетена от падащи звезди,
докосването й събужда спомена за жарко лято,
в усмивката й пролетта цъвти.

Тя крачи боса в злато и във огън,
дърветата докосва, целува нощните цветя,
изпраща птиците, разказва приказки за сбогом
приспива залеза и се превръща в топъл спомен,
чак до пролетта.

***

Между спомени с бледи лица
виждам теб и ти се усмихваш -
наранима и крехка, с топли очи
по детски невинна и чиста.

Знам, че образът ти в мен е измислен
мечтание нощно във среднощен час,
детски мечти - днес вчерашни спомени,
красиви, но само мечти.

И затова си толкова чиста,
не си истинска, а само мечта,
като танцуващи в тъмното фигури
мимолетни, изваяни от дъжда.

***

Тя вярва в мен
когато ме целува. За довиждане
докосва ме с ръка и се усмихва,
и без да иска във замяна искреност
тя вярва в мен
и ми дава сили да обичам...
себе си.

***

По лицето ми - капки мъгла.
В ръката ми - ръката на Юлия.
И ние крачим, отмервайки Времето
и подритваме бъдещето с
върха на обувките си.

***

Докосни ме с твоето отчаяние.
Нека тръгнем!
Нека вървим!
Нека покорим
"Утре"-то, което поглъща нашето "Днес"!
Нека взривим
хладната самота и стените от мълчание!
И въоръжени с нашето "Вчера"
да не позволим на Времето да потече
назад!...

***

Вслушай се във есенния шепот на листата
и може би ще чуеш моя тъжен смях,
разплети косите си от тъмно злато и ела -
красива като смъртен грях.

Ела и танцувай
под булото на тази нощ безлика!
Почувствай ритъма на моето сърце.
Танцувай бавно, без да спираш
облечена във бяло,
в прегръдките на чужди нечии ръце...

Танцувай!
Подари ми този миг от вечността,
бъди мечтата ми, но истинска и жива.
Танцувай!
Разбий сърцето ми със дивната си красота,
вземи душата ми,
аз мразя я защото толкоз силно те обичам.

Танцувай облечена във бяло
в прегръдките на чужди нечии ръце,
а аз ще плача с есенния шепот на листата,
ще скрия тъжния си смях нейде в нараненото сърце,
ще бъда сам,
но ще чувам твоя смях във тишината...

***

Шепот е стаен в очите ти,
тъжна песен, на която танцува твоята душа,
обгърната от мълчанието на мечтите ти
сред безкрая на една безбрежна самота.

Всяко докосване е неизречена молитва,
всяка усмивка - птица с пречупени крила,
жерав от оризова хартия,
изповед на жадуваща за искреност душа.

Под бавните пръсти на уличния музикант
пее дванадесет струнната китара
и в песента и чувам твоят плач-
смехът на тишината.

Сред безкрая на една безбрежна самота
по море от леден плам танцуваш ти,
в очите ти блести сълза
ти плачеш,... а може би се смееш...
може би...

***

Затвори очи -
сега ще те целуна.
Дъхът излиза като пара
от стегнатите ни гърди:,
студено е,
а ръцете ти са толкова горещи!...
Ще докосна
с напуканите си устни
гладкото ти чело,
ще прокарам пръсти
през косите ти...
Избирай сама -
аз предлагам ти душата си.
Не, не говори!
Думите са блудни...
Замълчи!
Не пускай студените ми ръце.
Аз ще затворя очи,
ще чакам в мрака твоята целувка...

***

Потъвам в очите ти,
когато до мене лежиш
и в уморения поглед откривам усмивка...
Потъвам в очите ти...
Твоите толкова сини очи!
Не разбирам смеха ти,
а и всъщност не искам,
не разбирам и теб,
но ми липсваш...
Потъвам в очите ти -
море от бушуващи мисли.
Коя си ти, от която съм пленен?
Ти самата не знаеш,
аз те търся в очите ти,
но се губя сред маски-
играеш си с мен.
Потъвам в очите ти.
Приласкава ме синият мрак.
Давя се сред недоизказаните думи,
не те разбирам,
а ти смееш се пак и...
ми липсваш.
Не зная защо,
но... ми липсваш!...
И аз те сънувам

***

Понякога опитвам да си спомня
понякога отчаяно жадувам да забравя
понякога отчаян и загубен
се питам дали ще мога да се справя
с теб или във тебе ще потъна.
Ще се загубя, може би ще плача
а може би ще се предам, ще те целуна
и ще остана сам със шепа спомени във мрака?...

***

Във онзи миг, във който думите утихват
и слънцето разпада се в отблясъци,
сънят иззад клепачите напира
и вълните нежно притискат се към пясъка,
заспива вятърът.
И времето заспива.
Очи затварям заслушан в твоята усмивка.
Докосвам те, във мислите си - морско-алена
и се загубвам в твоите извивки.
Мечтая те.
Извайвам те от пясък,
рисувам те с недоизречени въздишки,
загубвам се във твоя блясък
и се улавям, че забравил съм да дишам.

***

Красиви мечти нарисувани с ефирни думи
изстиват върху белите листа;
несподелени, премълчани
недокоснали нечия нежна душа.
Това сме аз и ти - две огледала,
които се оглеждат в себе си
и не успяват да се видят -
безкрайност изваяна във форми от отчаяние
и страх, продължаващ да кънти...

***

Какво друго ми остана
освен мечтата за теб,
мисълта за теб
и празната студена постеля?...
Загубих те...
а може би така и не успях да те намеря.
Търсих те, жадувах те, мечтах те
и всеки път бе мъчение
и всеки път бе болка, изкупление,
сякаш любовта ми бе грехопадение
което трябваше да откупвам със страдание.
Намразих твоето мълчание,
в което отпърво се бях влюбил,
и макар да чувствах,
че завинаги съм те загубил -
отдавна -
преди да те срещна дори,
аз те преследвах
на яве, в сънища, в мечти!...
Но щом достигах те
се вкаменявах,
думите забравях
и отново замълчавах
и те имах и те нямах...

***

"Невинност" е твоето име, дете.
Не познаваш греха,
не познаваш страстта.
Ти живееш в мечти,
ти не стъпваш - летиш.
Ти бленуваш,
мечтаеш,
сънуваш, - ти Си!
Ти протягаш ръце и раздаваш любов.
Но аз съм отровен,
не съм аз готов
да убия мечтите ти...
Смях във очите ти,
и нежна обич в малките ти длани...
Докосваш старите ми рани
и от тях поникват цветя.
Не знаеш що е самота,
беззащитна и нежна,
със искрена вяра
и бели одежди
ти танцуваш....
Ти бленуваш,
мечтаеш,
сънуваш...
"Невинност" е твоето име дете
Ти ме убиваш,
ти ме разкъсваш,
ти ме загубваш
и ме намираш
в тълпата
различен
отново невинен!...
Вярващ!...
Обичащ?!
Изгаряш!
Пламтящ!
Възкръснал
и жив!
И ние политаме в нощта,
и търсим нашата зора.
И аз губя те, дете
и намирам те - жена.

***

Усмихни се!
Приласкай ме с блясъка във твоите очи,
стопли ме с твоята прегръдка,
залей ме с твоите коси!
Усмихни се!
Разпилей в безброй кристали
своя искрен смях,
бъди дете,
бъди жена,
обичай и бъди любима,
превърни се в дива страст.
Погледни ме.
Само погледни ме.
И се усмихни.
Сега си съвършена.
Сега светът е съвършен.
И няма бездни,
няма помежду.

***

Ти отстояваш своята нежност,
затваряйки се за мен,
утеха търсиш в своята наранимост
без да осъзнаваш, че и аз съм наранен.

Не искаш обещания, не искаш празни думи,
за тебе клетвите са само красиви лъжи
и някак неусетно помежду ни
тишината заглуши зова на нашите души.

И аз в мълчание те дарявам с обичта си,
но моето мълчание поражда в тебе страх
ти не разбираш любовта ми,
а аз не разбирам твоя гняв.

***

По улици и булеварди,
през виелици от чужди погледи
и водопад от непонятни шепоти
аз те преследвам...
В кафенетата се припознавам в силуета ти;
през пролетта и лятото
през есента и зимата
аз търся те,
намирам те и губя те
подобно мимолетно настроение.

Сред тълпи и погледи,
докосвания спомени и сънища,
сред хиляди ухания и цветове
ти се събуждаш в мен
като забравена мелодия
като обичан стих
навяващ страст,
но с празни редове.

Убягваш ми
когато впускам се да те прегърна
стопяваш се тъй сякаш си мъгла -
само усмивката ти остава по лицето ми
да изстива като капки
призрачна роса.

Аз те търся
и те откривам когато мечтаеш
загледана във нощните звезди,
за миг се докосвам с мисли до мечтите ти
и се отдръпвам наранен от образа на непознатия
във твоите очи...

***

Тя се крие
зад ранени усмивки и красиви жестове,
тя плаче
когато няма никой друг около нея;
без сама да разбира това
тя бяга
от спомена
за моето докосване.

Вечер когато подрежда косите си
пред огледалото,
без да знае защо
тя навежда настрани глава
докосната от моята милувка,
тя още усеща вкуса на моята целувка.
и плаче насън,
търси да се стопли в моята прегръдка.

Думите болят,
жестовете болят,
а усмивките просто са маски
на самотата й
защото още ме обича
защото още и липсвам.

***

Ти си моята танцьорка на фламенко с огнена душа!
Ти си моята богиня със коси от слънчеви лъчи!
И си моята жрица-чародейка омагьосала ме с горещата си красота!
Ти танцуваш моите мечти!

Ти си дива страст - необуздана сила!
Ти си буен огън, който ме гори,
изгарям в твоите обятия,
изпепелява ме страстта, бушуваща във твоите гърди!

Танцуваме във плен на шеметно безумие,
притискам те по-силно, а ритъмът във див екстаз кънти!
Полудявам от всяко твое огнено докосване
и губя се във твоите очи...!

Потъвам във море от девствена наслада,
в страстта на своето желание горя,
изпиваш ме с горещите си устни,
разкъсаш ме с жадуващи ръце!

Ти гориш и аз горя!
Гори във мрака страстта необуздана.
Танцуваме..! - а мраморът крещи,
взривяват се със писък див мечтите ми във тишината!!!
...

Опивам се от аромата на косите ти,
дъхът ти сладък милва моето лице,
телата лепнат, но аз в прегръдка те държа и взирам се в очите ти
и виждам в тях моето желание....
... усещам в мрака горещите ти ръце...


***

Искам да напиша само един стих за тебе - последен
да те затворя като прочетена книга,
да потъжа, да поплача и ти да изчезнеш безследно,
да те забравя и да си простя.

Не искам отново нощем безсънен
да се губя сред сенки със твоето име,
да целувам с напукани устни измислени спомени
и да искам да вярвам, че мога, че искам...

Мислите ми бягат от проблемите
и пристан намират в мечтата за теб,
и аз се губя - реалността превръщам в илюзия
и пак не мога, не искам, не вярвам, не спя.

Навън дърветата мечтаят на глас
и пращат мечтите си по вятъра
към едно Някъде-Никъде,
което Никога не ще ги направи щастливи.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение