Ще те потърся

Нина Миндова

Публикувана на сайта 21.05.2007, 12:46

Ще те потърся

Ще те потърся в есенния бряг,
в молитвата на брястовете, свели
глави от тъмнина и в сънен бяг,
по светла диря огнена поели.
Ще те потърся в румения пух,
на маковете в тънката коприна,
на лястовиците във летежа глух
и в акварела на небето синьо.
На мидата в сърцето – таен миг,
неразгадан като зачеване и смърт,
на раждането като в първи вик,
на граница между душа и плът.
Ще те потърся като капчица сълза,
като светулка в тъмнина без образ,
като на Бога свят у мен гласа,
избликнал в нежна светлина и рози.
Ще те потърся като мирис на море,
като привличане така неустоимо,
като сърце, което без да спре,
ще грее вечно в идните години.



Аз чувам твоя глас

Аз чувам твоя глас във вълните полудели,
във меката трева над слепналата пръст.
Аз чувам твоя глас по всичките предели,
на теб отдадена, на тежкия ти кръст.
Не стихва във нощта, ни в дните, закънтял,
като поток избликнал към простори,
набира горда сила , във обич затрептял,
преди с любов велика в мен да заговори.
Аз чувам как кънти като стрела в стомана,
с пера от светъл дъжд и острие от хлад.
Аз чувам го с плача на стих и стон на рана,
аз чувам го с копнеж, тъга и благодат.
И той гори у мен като разпален ясен,
без да изтлява в свойта вечна светлина,
тъй нежен и добър, тъй вечен и прекрасен,
с грижовността на майка, с полъх на жена.

Вълшебник

Изви се като пролетен дъждец,
цветята зажаднели го попиха,
политна като есенен ветрец
и замълча като усмивка тиха.
Закрачи в избуялата трева,
настръхна във лъчи като снежинка,
и като глас на явор призова
изгубена сред листите калинка.
Размеси цъфналия розов цвят,
от розите прашеца заваля
и аз съзрях го в видимия свят
как тъмната земя с любов поля.

Затворена птица

Защо държите птицата затворена,
повяхва в болка волният стремеж
да бъде ангел радостен в летеж,
врата към светлината неповторена.

Да носи клонче обич непресторена,
да се роди от истина в копнеж,
далеч от тази златна клетка - вещ,
вратичката на святост неотворена.

Нима оковите остават в нея вечни,
нима надеждите за полет са далечни
или доволна птицата остава
сред просени зрънца на подаяние,
нима сърцето и не пожелава
от светлината вечна помазание?

Всички творби от този автор |  Вашето мнение