Великденска сгледа

Румен Николов

Публикувана на сайта 24.04.2007, 16:13

Когато комунистите бяха на власт, на църква по Великден ходеха само поповете и бабите. Ако някоя от тях замъкнеше там и внучето си, то, горкото, рискуваше да бъде опозорено пред цялото училище. Бабите не рискуваха нищо, властта беше вдигнала ръце от тях.
Когато дойде демокрацията и изчезнаха първомайските манифестации, появилият се вакуум бързо бе зает от Великден.
...
Пролет е. Хормоните хвърчат из въздуха. Мало и голямо с нетърпение чака края на съботата преди Великден за да се изсипе на площада пред църквата "Света Троица".
Тук, в полунощ, владиката ще ги поздрави с "Христос Возкресе!" и с това ще даде старт на Голямото Великденско Обикаляне.
И ще се юрне един ми ти народ след празнично натъкменият антураж на дядо Владика, и ще започне да се блъска в опиянение, и тук-там ще пламне някоя коса, и тихомълком десетки портфейли и дребни ценности ще се разделят с притежателите си, и като цяло настроението ще бъде на шест!
...
Защо хората по Великден се блъскат?
Формално погледнато обиколки на църквата се правят и на Разпети Петък, когато се изнася плащаницата.
На Разпети Петък обаче, камерната същност на църквата лъсва в цялата си прелест. След Дядо Владика тогава обикалят не повече от стотина души - тези, които знаят, поне горе-долу, смисъла на това обикаляне. Няма блъскане - има усмивки, вярващите спокойно могат да се насладят на тайнството.
А на Великден, тези същите хора гледат да са по-надалеч от обикалящото множество. Движат се по периферията. Присядат встрани. Дават път.
Като мен сега, и жена ми.
...
На Великден, най-голямата част от обикалящите, в двора на църквата или извън него - все тая, са учениците и студентите. Момите и ергените.
За тях този ритуал е една отлична възможност да се огледат.
Тук може да си харесат някое ново гадже, нищо, че вече си имат такова, увиснало на едната им ръка. Тук може и тях добре да ги огледат - кой ти гледа! В тъмното никой не те вижда накъде гледаш!
...
Която мома си няма гадже може да хване под ръка някоя приятелка, а може да се нанижат и до четири, а ако си от страната на пръчовете пък, може да се хилиш глупаво и да се движиш на тумби от по пет-шест, и да приказваш простотии на висок глас, за да те чуват момите!
...
В нощта на Възкресението дънките стават тесни, талиите - ниски, деколтетата - дълбоки. Най-доброто от това, което е дал Господ трябва с гордост да се покаже. Че и да не е дал - пак се показва!
Няма друг ден, няма друга нощ - тази е!
...
Сред обикалящите има и една, не малка група - на самотните души, дошли тук едно да оплакнат окото, едно да уловят някой друг, като тях.
Магията на Великден, с нейната загадъчна тъмнина и меки отблясъци на хилядите свещи, може да прави чудеса. Ако в такава вечер се запознаеш с някой свободен електрон, почти сигурно е, че ще се видите отново в някой от следващите дни!
Уви, три дена след възкресението магията спира да действа и... пространството отново се изпълва със свободни електрони.
...
Но, като цяло, на Великден въздухът е изпълнен с любов. За подвластните й няма възрастови граници.
Белокосите пенсии, с криви гърбове и пръсти, поразени от артрит, се усмихват загадъчно с беззъбите си усти, и от очите им струи същият този огън, който би могъл да бъде видян, само ако токът около църквата внезапно спре, и вятър угаси всички свещи, и мрака се изпълни с разноцветни точици, т.е. очите на преливащите от хормони пубертети.
...
На Великден около църквата бабите и дядовците се гледат един друг и си спомнят младостта.
Спомнят си времената, когато са били на по 15, че и на по 35, и мълчаливо си правят сметката, какво ли щеше да стане, ако тогава бяха избрали другия? Я го виж колко добре изглежда сега! Има още зъби в устата, има още коса на главата, при това - чуплива, не носи още бастун!
Ех, младост, младост!...
...
Митрополитът обикаля църквата веднъж. За повече - няма нерви. Мушва се обратно вътре и се нарежда със свещениците и свещените реликви, да дава огън на вярващите. Малцина обаче го последват.
Обиколките отвън продължават независимо, че няма вече кой да ги води. Който е дошъл по-късно - включва се в обиколката, който още не е набарал нищо в тази обиколка - прави още една. Който е суеверен - прави три! Някои се изхитряват да обикалят срещу течението.
Въобще - всеки се блъска и се радва. Никой - никому акъл не дава!
...
Най-после успяваме да пресечем двата потока на обикалящите и да достигнем до входа на църквата. Там течението ни подхваща по стълбите и ни изплюва чак долу - в преддверието.
Тук е краят на опашката за огън.
Ние предвидливо се насочваме към троновете встрани. Избираме си два, по средата и сядаме. От тук гледката е добра.
Едно нагиздено девойче с къса пола, дълга шия и руса коса е вирнало лице право нагоре. Стои пред иконата на светите братя Кирил и Методий и не мърда. Гледам към тавана - нищо забележително не виждам там. Гледам девойчето - то си мърда устните - говори си нещо, скръстило е ръце на гърдите си. Гледам жена си - тя се хили. Насочваме вниманието си другаде.
...
Из църквата обикалят представители на Червения кръст. Младежи и девойки с панталони като на Рамбо, пълни с медикаменти за първа помощ, с чантички на гърба, пременени с червени жилетки, се разхождат важно и гледат дали някой няма да залитне, за да го интубират. Никой не залита - няма прости хора тази вечер!
А свалката така или иначе си върви. Един по-наперен момък играе шеф - ръцете му са все в джобовете. От време на време към него притичват няколко девойки и той им дава нареждания.
...
Такааа...
Ето я касиерката на нашия вход. Идва да ни поздрави за Възкресението Христово. В промеждутъците на репликите си припява заедно с хора.
Между другото споменава, че нейният трон - този първият, отляво на преддверието, е зает. Не че това й правело впечатление ама, все й го заемали...
То пък, като че ли и ние вече не сме забелязали, че централните тронове са пълни с тийнейджъри! Наредили са се като извънземни в стъкленици с формалин - сгърчени така, както ги е напуснал животът.
Жена ми веднага използва случая да попита, коя е онази жена отпред до олтара? Касиерката с готовност се отзовава, но все не може да види, за коя жена става въпрос. Предлага да отиде до нея и да я види. Двете сочат с ръце. Малко е неудобно - могат да извадят окото на някой червенокръстец. На път са да се откажат от разясняването на самоличността.
В последният момент - просветление! Това е фризьорката от гаража на съседната улица - дъщеря й е в Испания, млада жена уж, пък виж как са й опадали зъбите! Касиерката отива да си пее на централната пътека.
...
Троновете в църквата са тесни. В тях можеш да седиш или прегърбен или като заклещен в дупка - с лактите навън, е - поне с единия лакът навън.
Две девойки, по два метра високи, движещи се кой знае защо леко приклекнали идват и се настаняват на троновете до мен.
Махам си лакътя. Нито върви да се обърна към тях, нито да си завра другия лакът в лицето на жена ми. Ставам прав, с гръб към тях - троновете стават и за подпиране.
...
На опашката в центъра на църквата виждам бащата на една непреживяна любов. Виждам и сестра й. Виждам и нея. Не съм я виждал от осем години.
Жена ми ме ръчка да отидем да се наредим на опашката. Аз й казвам, че още е рано.
Косата й е станала дълга, бретонът - до носа, тя самата се е издължила някак.
Жена ми ме ръчка. Нареждаме се на опашката.
Онези са десетина души пред нас. Добра тактика съм избрал. Когато тя си пали свещта от владиката, аз още не съм минал завоя.
Познавам я само по долната челюст и хищната усмивка. Не ме вижда - късогледа е като къртица, а сега е и без очила. Сигурно затова толкова дълго цели свещта на владиката.
Заминават си. Не ме виждат.
...
Целувам всички ръце, икони и псалтири.
...
Свещта ми угасва.
Сядам на трона и си вземам огън от жена ми. Тя духа свещта си - службата е дълга, а сме си взели евтини свещи - как ще занесем огъня в къщи?
Абе как предните години го занасяхме? И да не го занесем, на кого му дреме?
...
Нещо липсва. Няма го шефа на охранителите, който редовно по Великден се разхожда бащински из църквата и надзирава подчинените си. Да не би да са сменили охранителната фирма?
Не бе! Ето я дясната му ръка там! Вече му е опадала косата, ама си е същия запъртък, с вид на млад гестаповец. Просто са сменили името на фирмата.
...
Прозорците на църквата са малки и се намират високо - църквата е строена по турско и е вкопана в земята. Отвън на равни интервали още се виждат пламъците на обикалящите.
Боже! Осем години не преставах да мисля за нея, лош ли бях, добър ли бях, тя какво прави сега, колко деца има вече, жива ли е, мъртва ли е?
А дали това плашило беше тя? Нищо чудно! Както и да е!
...
Ставам. Покланям се. Кръстя се. Сядам. Седя.
...
Жена ми ме ръчка в лакътя. Онзи човек отсреща й приличал на някакъв холивудски актьор. Стига съм го гледал толкова втренчено!
Че как да го гледам? Недовиждам!
Едно момиче, малко пред него, също не го виждам добре.
Младо, нагласено, красиво като кукла, или поне така изглежда от това което виждам, с някакво същество от мъжки пол до него. Какво ли прави тук в този късен час?
...
Гледам ту холивудския актьор, ту момичето, ту ставам, ту се кланям, ту сядам.
Жена ми пали нейната свещ от моята и аз угасям моята с два пръста, без да ги плюнча.
Скука!
...
Хм, това момиче от време на време се кръсти. Знам ги почти всичките, които седят в този късен час в църквата, освен холивудския актьор и това момиче. Хич не ми прилича да е от редовните.
Да бе! Чака за причастие - ето изнесоха чашите с причастието - това е!
Снобарка!
Няма вид да е постила три дни, нито да е ходила да се изповяда предния ден. Както и да е. Може пък и да се е изповядала. Те поповете тук са все карагьозчии.
Сигурно се е изповядала!
...
Жена ми ме ръчка. Сочи ми пламъчетата на свещите мержелеещи се през прозорците и се хили. Два часът е! Какво толкова се чуди? Тия ще обикалят до трети петли!
Като свърши литургията, ще отида право при тоя да го погледна в лицето! На никого не ми напомня! А пътем може да хвърля и един поглед на момичето.
...
Жена ми ме ръчка. Тръгваме си.
Трябва да занесем огъня до в къщи. Още на стълбите има голямо течение. Навън има вятър.
Огънят и на двама ни угасва.
Вземаме си огън от двама влюбени, изтощени от обиколки, почиващи си на една пейка в двора. Огънят пак угасва, стотина метра по-нататък.
В този вятър трябваше да вземем газена лампа!
...
Христос Возкресе!
...

Всички творби от този автор |  Вашето мнение