уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Уморени размисли за отминали любови

Александър Лютов

Публикувана на сайта 24.04.2007, 07:31

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Хедоничните останки на моята любима

Пропито е наоколо от тебе.
Болезнено с ръката си изтривам
далечен спомен, залютял в очите,
а въздухът е мебелиран от въздишки,
запомнени от пагубните нощи,
когато всичко тука беше живо.
Сега е бездиханна гробница,
студени тръпки я пролазват,
сковава я замрежен силуета -
на твойта фигура разлятото сфумато.
Отдръпват се, уплашени от доминираща нетленност,
чертите на лицето ти, загадъчно познати,
но нереални, като мисли и амбиции.
Веществени са, като мъртви мощи,
твоите емоции от никой непредречени,
обречени
да бъдат артефакти
на моите желания отвлечени
и бузите ти - удължения на мойте пръсти
сега са хлътнали хълбоци на газела,
и устните ти - удължения на мойте устни
сега са стихнали вълни, спасени от прибоя,
замръзнали в гротескната античност на Горгона,
а пък двуострият ти дъх -
продължение на моя дъх, утихнал -
е стихнал Сироко със затаена лудост.
Заблуда!
Заблуда е, че съществуваш и си тук.
Това, което пипам, са твоите останки хедонични,
безлики черепи и мъртва тленност бездиханна.
Долавям глас
или пък вятърът фучи по фугите
на изживяни кости.
В опразнените дупки на очите ти
все още има нещичко зелено...
Не!
Не може още да си жива щом не ме обичаш...

Последен спектакъл

Ефирна мантия разстила вечерта -
черен балдахин на бели точки.
Отварям бавно пътната врата
и давам им на грижите отсрочка.

Нощта - облякла неприлична нощница.
Премигвам със очи пред сластните й форми.
Поканила е своята помощница -
Луната в еротична униформа.

И двете са безкрайно привлекателни:
две палавници, необичащи да чакат.
В страстта си са фатално настоятелни,
подготвят ми последния спектакъл.

Ще се отдам на плътските желания,
таз вечер съм решил човек да бъда,
от тия, дето са родени във стенания
и след смъртта им никой не ги съди;

и между двата неясни феномена
(рождения плач и надгробното ридание),
някой ги вмества в шибаната схема
на предопределеното страдание.

Къде ще спасявам някаква душа?
Гола вода изтекла от душа!
Какво като умея да си задавам въпроси:
"Ти бе, пич, знаеш ли кой си?"

Ще слушам таз вечер зова на кръвта,
ще повярвам на лютата страст,
ще поема лакомо на живота стръвта,
ще погледна реалността анфас.

И нищо, нека бъде за последно,
затова и Нощта е брюнетка.
И няма да търся нищо нетленно,
затова е Луната нимфетка.

Половината моя бяла любов, недовършена...

Аз те създадох!
от най-бялото на окото си
от най-бялото облаче
на ефирното чувство
от нагорещената до бяло надежда
от слисаната пребледняла мечта
от огнената страст на белуга
от снежната белота
на беловласата си премъдрост
моя бяла любов!

Аз те създадох!
за да не забравя да обичам
винаги да имам любов под ръка
за да мога да се вричам
защото ми трябваше бога пред мен
бога понятен и уплътнен
с черни зеници и щедра десница
все едно дали пръска благодат
или пръска искрици
този бог трябваше да си ти
моя божествена любов!

Аз те създадох!
Но ти остана недовършена
защото трябваше изцяло да си моя
лицето ти е наполовина
верността ти е свършена
сърцето ти е наполовина
душата ти се скита като блудница
откъсната от пъпната си връв
на моя закъснял копнеж
ти половина моя любов!
Аз те създадох!
във тебе моите желания се въплътиха
но не към мене се откриха
оказа се че не ти, а аз съм нереален
създаденото мене ме създаде
по свой образ и подобие
недовършен и печален

Чудовище ли си, моя любов
или моята вечна любов чудовищна?

Човекът отсреща

Остарявам пред очите ти,
Грозно и неоспоримо.
Безразличното време
лицето ми риголва -
необратимо. Неопровержимо
тилът се оголва.
Процес невъзможен
посипва следите на вечната нощ
върху кокосова кожа.
На съдбата огромният нож
къса нишката тънка -
брънка по брънка,
брънка по брънка.
Остарявам пред очите ти.
Банален спектакъл,
повтарян всеки сезон
от провинциален театър.
Жилавата мъка на цигари
раздира смеха ми гърлен.
Още пари неутешимата жар на желание.
Съска опърлено, хвърлено
в огъня, тлеещото признание
на едно дарование - за назидание.
Колебание след колебание,
разочарование след разочарование.
Остарявам пред очите ти -
най-жестоко наказание,
каторга тежка
за чужда проектантска грешка.
безинтересно състезание
рекламирано неубедително
резултатът е известен предварително
загадка е само в кой рунд
Майк Тайсън ще направи нокаут
абсурдно състояние, жалка гротеска
ако ме питаш бих приключил и днеска
без многословни прощавания
бих се уединил на разстояние
на разсъмване, без покаяние
мразя плътското страдание
да чакам възмездие в друг ареал?
Не е в моя стил, един изстрел
миризма на барут и финал
без обещания
без състрадания
по-добре Там върху сметище
отколкото тук за посмешище

Затвори очите си!
Утре ще съм друг
с ръце на влечуго,
вкоченени от студ,
на непознат отшелник
призрака луд.
Запомни ме такъв:
човекът в обувки с развързана връв,
човекът от плът и гореща кръв,
човекът от първата среща
човекът от първата нощ,
понякога весел, понякога лош.
Без гнус, без печал
понякога се сещай
за човека,
който половин душа ти е дал,
години и болки до теб е издържал.
Човекът отсреща

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!