уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Как се лее бетон

Румен Николов

Публикувана на сайта 24.04.2007, 06:13

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Първи начин за леене на бетон:

Бетоновозът е скъп. Готовият бетон е скъп. Бетоновите възли не работят в събота и неделя. Времето е дъждовно.
Ха! По съвет на тъста си купувате един "КамAз" баластра!
Намирате майстор, намирате десетина безделника, купувате двайсетина торби с цимент и за събота сутринта се уговаряте с всички да са на линия в осем часа.
В шест сутринта вече сте на линия. Навън е облачно. Може би ще вали. Жена ви казва, че не мърда от кревата. Скарвате се. Отивате на спирката, да чакате автобус. Тя остава да спи, убедена, че днес бетон няма да се лее, защото ще вали пороен дъжд.
Автобусите в събота са по-нарядко. Нервно тропате на спирката. Хипнотизирате облаците. Жена ви се обажда да се връщате веднага и да палите колата - хората са почнали работа без вас - тъстът е нервен.
Връщате се в къщи, натоварвате се всички в колата и потегляте. По пътя жена ви обвинява, че сте провалили цялата работа, защото не сте искали да отидете на обекта. А е трябвало да бъдете там в шест сутринта! Вие получавате пристъп на астма от възмущение.
Стигате в къщата на тъщата със скандал. Без да сте закусили дори, тичешком се появявате на обекта. Там всичко кипи с пълна пара.
Майсторът не се е явил още. Решил е, че ще вали. Един от безделниците го е заместил - Георги Затворникът - запомнете това име!
Хващате се веднага на най-тежката работа - на макарата с която се вдигат кофите до покрива - за да не ви гледат всички накриво.
Абе аз казах ли ви, че бетонът е смес от цимент, баластра и вода?
Ръцете ви се прежулват от въжето и цимента. Дават ви пет минути отдих. Вие веднага замествате един сто-годишен дядка на лопатата. Дъртакът няма 40 кила и не става да вдига кофите, спиртосан е приживе - в гроба няма да се разложи поне петдесет години.
Георги Затворникът управлява пасмината помощници от покрива, с помощта на псувни, заплахи и камъни.
Пристига майсторът. Качва се на стълбата, вижда какво прави Георги Затворникът, хваща се за главата и си заминава.
Умните глави изчисляват, че циментът няма да стигне. Ще трябват още приблизително десет торби. Хуквате... имайте предвид, че още не сте закусвали!... намирате един кожодер и купувате от него, на цена - с лев повече на торба, един цимент с твърде съмнителна консистенция. Домъквате го с каруцата на съседа на обекта и там се оказва, че плочата е готова и не е достигнала само половин торба цимент.
Завалява дъжд, вие се хилите, прибирате всички лопати, измивате бъркалото за цимент и се отправяте залитайки към трапезата, нагласена за помощниците, в тъщината ви къща.
Там се отрязвате до козирката с ракия и бира, забравяте дори да ядете - минавате само със салата домати+краставици и лягате да спите - два часа.
През това време шайката помощници вече е изпила в съседната кръчма парите, които сте им платили, Георги Затворникът е нокаутирал Митьо Смока и идва да се извинява, ако има нещо.

Втори начин за леене на бетон.

Вземате си поука от първия начин.
По съвет на тъста, се уговаряте с Георги Затворникът, да наеме бригада апапи - по негова преценка. Парите са общи - той да ги разпределя както си иска.
В уречения ден си поръчвате два кубика полусух бетон. Апапите бъркат, апапите подават кофите през прозореца, вие ги носите на Георги Затворникът, и го следите какво прави. Георги Затворникът държи в подчинение апапите със заплахи, псувни и камъни.
На трапезата научавате защо половината от апапите, начело с Георги Затворникът са лежали в затвора: Георги Затворникът набил някакъв дядка за два лева, Димитър Машината откраднал автобус "Чавдар" и на Горна Оряховица му свършил бензина. Другите са все от този сорт.
Този път внимавате да не се отрежете с ракия, плащате всичко на Георги Затворника и той отива да дели с другите в кръчмата на Антон.
Изчаквате малко на портата за да видите как Георги Затворникът ще нокаутира Митьо Смока и се прибирате с чувство за добре изпълнен дълг.

Междувременно:

Една седмица из селото се разнасят приказки за това, как Георги Затворнкът е измамил апапите с парите.
Викате Георги Затворникът да ви измаже втория етаж на къщата, защото ви е останал хоросан и той го измазва наистина, ама си оставя ръцете и отмъква здравето на тъста.

Трети начин:

Взимате си поука от първи и втори начин.
Викате приятели. Баластра от първия начин още имате. Купувате две торби цимент и в един хубав горещ ден, заедно с най-добрия си приятел и семейството му започвате да бъркате баластра с цимент и вода по класическия начин.
Този път жена ви е на мястото на Георги Затворникът, вие мъкнете кофите, приятелят ви обръща очи от зор. Изливате половин квадратен метър бетон и сядате на масата да свестявате приятеля си.
В края на деня цялото село чува мнението му за световната конспирация и три двулитрови шишета с бира са празни. Разделяте се поживо-поздраво.

Четвърти начин:

Вземате си поука от първите три начина.
Хващате се да бъркате сам в едно стоманено корито. Помага ви синът ви.
Скоро констатирате, че това не е като да бъркате хоросан.
С последни сили се качвате на стълбата и синът ви започва да подава кофите през едно прозорче - за тази работа поне го бива.
На второто корито установявате, че не го бива да бърка бетон и ще трябва да си го бъркате сам. В цялото ви тяло не остава грам мазнина, от устата ви излиза дъх на амоняк. Задушавате го с две глътки ракия - минимум 50 градуса - чувствате, че ще литнете, понесен от вятъра.
Забърквате още едно корито. От него използвате три мистрии, останалото отива да запълните една дупка до барбекюто.
Останалото тайно изхвърляте в двора на съседа.

Междувременно:

Георги Затворникът често минава покрай двора ви и пита няма ли да мажете останалата част от втория етаж. Залъгвате го с шеги и закачки.

Пети начин:

След сто грама ракия и две бири си го забърквате сам. Трябва да е много слънчево и улицата да е със силен наклон. Така по-добре ще изтече циментовото мляко и в сместа ще ви остане само баластрата. Отстрани трябва да ви гледа противен, осемдесет и пет годишен, глух дядка и да ви се хили окуражително.

Шести начин.

След точни измервания изчислявате, че ще ви трябват два кубика бетон. Предварително трябва да нямате нито баластра, нито цимент, за да не се изкушите да си го бъркате пак сам. По съвет на тъста не наемате помощници.
Поръчвате само един кубик полусух бетон, щото силите няма да ви стигнат да излеете два.
В уречения ден пристига камиончето на съседа и изсипва пред портата ви един кубик бетон. Точно в това време тъстът отправя синът ви да яде и да си почине, макар един час вече да сте се въргаляли по тревата и да сте си приказвали общи приказки в очакване на бетона.
Съседът се опитва да ви метне с пет лева. Вие плюете и оставяте всичко на произвола на съдбата. Тъстът след дълъг пазарлък измъква петте лева от лапите на съседа.
Започвате да мокрите сместа. Товарите я в количка, която трябва да има дупка, колкото да си проврете юмрука в нея. А може и главата. Дупката запушвате с каквото ви попадне - керемида, тухла, камък.
След два опита установявате, че няма да можете хем да бъркате бетона, хем да го мъкнете с количката, хем да заравняте. За целта пъхвате мистрията и нивелира в ръцете на жена си и й обяснявате на две на три какво да прави. Тя заявява, че ако не хапне нещо до две минути ще припадне от глад. Не трябва да имате нищо за ядене под ръка.
На петата количка идва синът ви, воден за ръка от тъщата. Пъхвате лопата в ръцете му и го оставяте на дядо му. Тъщата весело припва към мястото, където се излива бетонът. Измъква мистрията от ръцете на дъщеря си и започва да маца.
Жена ви поема службата на ОТК, но не я върши качествено, поради което и с това се заема тъщата. Плюете и ги оставяте да се оправят - вече са ви казали да си гледате работата.
Тъщата е във вихъра си - не смогвате да носите бетона с количката. Изпомачквате всички цветя, които са успели да се хванат под грижите на жена ви, три на брой.
Синът ви започва да залита и да кръшка. Тъстът върши цялата работа. Плюете.
Пътя на количката е добре очертан от пресен бетон, в който се спъвате непрекъснато. Веднъж се шибвате в коляното, втори път се шибвате в коляното, квичите.
Мястото отредено за бетониране е покрито, а купчината навън още стои наполовина. Спешно започвате да бетонирате и пътеката. Жена ви ви врънка да побързате, защото трябва да се връщате в града. Замалко да бутнете тъщата в циментираната пътека, където да си остави не само ръцете, но и цялата предница барабар с лицето.
Бетонът свършва на метър от края на пътеката. Казвате на тъщата да го оформи добре за да може да хване следващия бетон. Спешно пренасяте трите си псета в колата и тръгвате.
Тъстът ви нарочно гази по суровия бетон, за да развали вашето оформление.

Седми начин:

На кого ли му пука?!

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!