уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Топката, балонът и гюллето

Румен Николов

Публикувана на сайта 24.04.2007, 06:11

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Топката, балонът и гюллето

- Мамо! Топката! - извика детето
- Остави я! Ще паднеш!
- Топкатааа!
- Остави я! Хайде, че закъсняваме! Казах ти да я оставиш в чантата...
Жълтата топка за тенис чуваше все по-слабо и по-слабо препирнята между майка и дете. Вниманието й бе заето с големите подскоци, които бе принудена да извършва надолу по грубите павета на стръмната улица.
Когато паветата свършиха, топката отскочи от железен парапет и полетя към плажа. Там попадна в един огромен контейнер, удари се в полуизпихнал плажен дюшек и спря.
...
Контейнерът бе довлечен тук от урагана, вилнял в пристанището предния ден. Оттеглилите се при отлива води бяха оставили контейнера на сухо, върху пясъка и сега той си почиваше, без да се интересува, какво му е приготвила съдбата в близките дни.
...
Ураганът бе разхвърлял във водите на пристанището всякакви плавателни съдове, отломки от къщи и кораби, и въобще - всички неща, които бе успял да довлече от брега и морето. Пристанищните власти вече втори ден се опитваха да извършват разчистване и едва ли на някого му бе до стария празен контейнер, стоял досега на някой забравен кей.
Контейнерът обаче не бе съвсем празен.
От време на време в него бяха хвърляли разни непотребни неща, а ураганът се бе постарал да го напълни и с разни по-леки предмети, които бе вдигнал във въздуха по време на внезапното си нападение над крайморския град.
По дъното му сега се въргаляха всякакви железа - части от машини, огромни болтове с изядена резба, ръждясали ламарини. Имаше и много празни бутилки - пластмасови или стъклени, цели или счупени. Имаше и един празен варел от нафта, стар касетофон, скъсани обувки, мазни и пробити ръкавици с един пръст, един червен балон с формата на сърце, станал пленник на контейнера заради дългата си връвчица, с която се бе оплел в ръждясалите му стени. Имаше още много довети тук от урагана неща - вестници и палмови клонки, шапки и плажни чадъри, надуваеми дюшеци и даже един шезлонг.
...
Тези вещи се опитваше да разглежда сега топката, разположила се в средата на дюшека. Никак не й харесваха те, но пък и никой не проявяваше желание да я извади от тук и топката с всеки изминал час все повече се примиряваше с мисълта, че ще съжителства с тях дълго време.
Топката скоро се умори от тази гледка и насочи вниманието си към прелитащите над контейнера чайки. "Каквато съм жълта и хубава, няма ли някоя от вас да се спусне и да ме грабне, и като види, че не съм за ядене, да ме хвърли на някое по-цивилизовано място, където ще ме види моето момиченце?" - мечтаеше си топката.  Чайките обаче явно не виждаха топка за тенис за първи път и не й обърнаха никакво внимание.
Небето постепенно притъмня. Вечерта наближаваше и топката реши да се приготви за сън.
...
Топката се събуди от силно люшкане. Приливът бе вдигнал контейнера от плажа.
Беше нощ. Беше се появил силен вятър. Няколко вестника се гонеха и шумоляха противно. Една ламарина подрънкваше зловещо. Топката почувства гадене. Беше я хванала морска болест.
Опита се да заспи отново, но това изглежда беше невъзможно. Клатенето на контейнера я караше непрекъснато да се търкаля насам натам, заедно с разни други търкалящи се неща.
Заваля. Вестниците поне скоро се намокриха и се укротиха. Люшкането обаче не спря.
Топката постепенно се умори и заспа в движение. Беше й все едно накъде се търкаля...
...
На сутринта люшкането не бе спряло - по-лошо - беше се усилило. Чайките бяха изчезнали, бяха изчезнали и шумовете на пристанището.
Контейнерът плаваше в открито море.
Топката изпадна в паника. Около нея непрекъснато профучаваха разни неща - бутилки, нафтеният варел и едно особено голямо гюлле, със счупено ухо, служило някога за разбиване на стени.
Преди малко, съвсем близо до нея, гюллето премаза един стар касетофон и натроши няколко бутилки.
Варелът пък отвратително дрънчеше при всеки удар със стена или когато преминаваше върху някое по-неподвижно нещо, като например една скъсана гуменка или един кларнет, попаднал тук Бог знае откъде.
- Внимавай бе, идиот! - разпищя се кларнетът
- О, прощавайте драга! - веднага се извини варелът и понечи да се върне, но кларнетът предвидливо се изтърколи встрани от пътя му и се опита да се скрие зад една тенекия от сирене.
Варелът се реваншира, като се блъсна един дървен сандък и се изправи на главата си.
- Ето! Няма да ви мачкам вече! - ухили се той
- Грубиян! - изписука кларнетът иззад прикритието си.
Варелът със скърцане се плъзна към него
- Може ли да ви поканя на един танц?
Още неполучил отговор обаче, в него се блъсна гюллето и го събори. Варелът се търкулна към другия край на контейнера.
- Другия път се изправи на дъното си бе, глупак! - извика подире му балонът, който висеше високо над мятащите се насам натам предмети и раздаваше съвети.
На топката той извика:
- Стига си се паникьосвала! Ти си топка за тенис - никой тук не може да те смачка!
- Ами гюллето? - отвърна му топката, която положи всички усилия да върне разума в главата си
- Ако те заплаши, бягай към ъглите! - посъветва я балонът - То е много по-голямо от тебе. Там не може да те докосне.
...
Привечер положението бе овладяно. Повечето предмети намериха начин да се закрепят неподвижно и хаосът в контейнера намаля значително. Само гюллето не спираше да се мята от една стена до друга и да громи каквото срещнеше по пътя си.
- Ти няма ли да спреш бе! - викна му балонът - Влез между онези сандъци и се укроти малко! Всичко ще изпотрошиш!
- Я да мълчиш! - озъби му се гюллето - Ще мачкам когото си искам! Слабаци на кораба не ни трябват!
- Гледай го ти! - викаше балонът - Капитан се извъдил! Това е контейнер, бе глупак! Всеки момент може да се обърне и да потегли към дъното!
- Я си затваряй устата! - викна гюллето и с ловък удар събори една ръждясала тръба, която скъса връвчицата на балона и той, непридържан вече от нищо, плавно се спусна към дъното на контейнера.
...
- Сега ще те видим колко пари струваш! - злобно се ухили гюллето и се насочи към балона.
- Знаеш ли? - не загуби присъствие на духа и за миг балонът - Ти си един голям глупак!
Гюллето летеше право към балона, но малко преди да го достигне, въздушната струя, която създаваше при стремителното си движение, отхвърли лекият като перце балон встрани.
Гюллето се блъсна в един колянов вал и го прескочи. Така се оказа заклещено между вала и стените на контейнера. Не можеше да мърда наникъде.
- Хе, хе! Идиот! - присмя му се балонът и се отдалечи, носен от вятъра.
- Пак ще си приказваме, мехур нещастен!
...
- Накъде сте се запътили драга? - запита балонът, докато минаваше покрай топката
- Отивам да видя гюллето. - отвърна му топката и отмина
- Да не би да го харесвате? - попита отново балонът, когато пак се срещнаха
- Не, исках да се уверя, че е заклещено там добре. - отвърна топката и отново отмина.
Балонът се движеше от вятъра, и поради тази причина често вървеше в посока противоположна на всички търкалящи се неща в контейнера.
...
Спокойствието, настъпилото, след озаптяването на гюллето, бе използвано за запознанства. По-подвижните неща се спираха до по-неподвижните и опитваха да завържат някакъв разговор.
Балонът бе решил да се запознае по-добре с топката, но вятърът му изигра лоша шега, като го вкара в търбуха на варела.
- По-дяволите! - ядоса се балонът - Защо стоиш прав точно по средата на движението?
- За да не мачкам. Ти нали така ме посъветва? Да си стоя на дъното.
- Искам да отида при топката!
- И аз искам да отида при кларнета, но като стоя на дъното си, не мога да се движа.
- Ако ме пуснеш навън, ще отида при кларнета и ще му кажа да дойде при теб!
- Е, как да те пусна? - попита съвсем искрено варелът
Балонът си замълча. Как ли, наистина, можеше варелът да се обърне сам?
От скука двамата завързаха разговор. Оказа се, че варелът не е чак толкова безинтересен събеседник. Скоро от него започна да е разнася смях. Смееше се балонът, смееше се варелът.
...
Вечерта положението на двамата още бе същото.
- Какво се хилите? - запита един тънък глас
Кларнетът се бе дотъркалял до варела.
- Я, ти какво правиш тук? - запита с радост в гласа варелът
- Скучно ми стана при тази тенекия. - отвърна кларнетът - На какво се смеете?
- Мъжки работи. - обади се балонът отвътре.
- Аз съм мъж! - каза кларнетът обидено
- Аха, мъж! Жена си ти, жена!
Скоро смехът на тримата звучеше из целия контейнер.
...
Трети ден вече контейнерът се носеше свободно из океана. Времето бе тихо и особена промяна в положението на нещата в контейнера нямаше.
Гюллето си стоеше заклещено от коляновия вал, до него се бе заклещила една зелена дюля, която явно много го харесваше, защото всячески се стремеше да стои заклещена.
До тях известно време стоеше залепен за стената и един вестник, но след като изсъхна достатъчно, вятърът го отвя нанякъде и той ги посещаваше само от време на време.
Гюллето от скука пускаше разни безвкусни шеги, на които дюлята много се смееше, но на коляновия вал му бяха омръзнали до смърт.
- Няма ли да млъкнеш най-после! - викаше коляновият вал
- Ами пусни ни! - бързаше да се обади дюлята и спестяваше отговора на гюллето. Тя вече говореше за себе си и за гюллето като за едно цяло.
...
Вестникът им носеше от време на време по някоя клюка.
Варелът, балонът и кларнетът бяха станали доста популярни. Балонът знаеше много смешни истории, варелът беше патил много, а кларнетът пееше омайни песни, когато беше в настроение. Много приятели бяха завъдили сред нещата в контейнера.
- Смейте се, смейте се! - злобееше гюллето - При следващата буря пак ще съм свободно и ще видите, кой е господарят тук!
- Да! - пригласяше му дюлята - Ще видите!
Но, този злощастен момент дойде преди следващата буря.
...
Една сутрин силен удар разтърси целия контейнер. Контейнерът се наклони силно на една страна.
Гюллето оказало се свободно, с пълна ярост се втурна да мачка наред. Настана голяма суматоха. Всички неща се юрнаха да бягат. Гюллето с най-голямо удоволствие блъсна варела и го събори.
Кларнетът за втори път се оказа прегазен от варела.
Балонът излетя нависоко и се задържа там докато цялата лавина от падащи предмети не отмина и после бавно ги последва.
...
Гюллето с трясък се заби в стената на контейнера.
- Олеле! - изпищя силно топката
Беше се оказала затисната от гюллето в ъгъла, ненаренена, но силно уплашена.
- Казах ли ти аз, че ъгълът ще те спаси? - каза балонът, когато дойде на мястото на произшествието.
- Благодаря за съвета! - тросна му се топката - Следващият път може да се разменим!
Нещо удари силно балона в гръб и той подскочи.
- Ихаааа! - извика дюлята и блъсна топката, която в този момент се опитваше да се измъкне иззад гюллето - Ще те смачкамммм!
Топката само отскочи встрани. Дюлята отново се оказа гушната в гюллето.
- Видя ли, видя ли! - викаше възбудено тя - Можех да ги смачкам и двамата!
- Тъпачка! - озъби й се топката - Що не се научиш на малко маниери?
- Както си се кротнала там, - додаде балонът - гледай да не станеш на пюре! При следващия трус твоят приятел може първо тебе да сгази.
- Не ги слушай! - обади се гюллето - Виждаш ли тази кука? - гюллето имаше предвид счупеното си ухо - При следващия трус с нея първо ще порна балона, а после и тази малка жълтурка!
...
Само че, следващ трус не последва.
- Това не е ли шум от палмови листа? - запита по едно време един плажен чадър.
- Да, това са палми - извика възбудено едно палмово листо - Тук някъде има палми!
- Май сме заседнали на някакъв плаж! - започна да разсъждава вестникът.
- А чайки? - запита топката - Никакви чайки не се чуват!
- Значи сме заседнали на малък остров. - заключи балонът.
- Голям късмет! Няма що! - умърлуши се топката, която не се беше отказала от идеята някога да се върне при своето момиченце.
Всички се умълчаха.
Нямаха много настроение за разговор. Бяха струпани в един ъгъл на контейнера и на някои не им беше никак удобно.
...
При следващия прилив контейнерът наново пое волното си плаване по море.
Гюллето вече свободно се разхождаше из него и макар, поради липса на големи вълни, да беше сравнително кротко, страхът от него караше предметите да се пазят от пътя му или да му се пишат приятели. Скоро скучните му истории станаха популярни наравно с тези на балона.
Варела и кларнета гледаха много да не се заяждат с гюллето, но балонът го дразнеше на всеослушание при всеки удобен случай. След няколко неуспешни опита на гюллето да спука балона или да смачка топката, с тази безсмислена работа се зае дюлята.
Гюллето и балона спряха да се карат. Започнаха да се правят, че не съществуват един за друг. Балонът обръщаше внимание на дюлята само ако голяма скука се настанеше в контейнера и вещите там се нуждаеха от забавление.
...
Хубавото време обаче скоро отмина. Вълните започнаха да стават по-големи, облаци закриха небето, вятърът се усили. Гюллето отново започна да вилнее.
- Слушай, - каза при едно затишие балонът на топката - Тази касапница трябва да спре.
- И как предлагаш да стане това? - запита ехидно топката
- Ти можеш да го направиш.
- Аз?
- Слушай...
...
Този ден вятърът бе почти ураганен. Всички предмети в контейнера бяха в движение.
Топката подскачаше пред дюлята.
- Ще те смачкаммм! - викаше възбудено дюлята
Топката се удари в стената и отскочи назад. Дюлята обаче не успя да отскочи и се натърти здраво.
- Олелеее - запищя тя - Тя ме бие!
Гюллето веднага погна топката.
Топката заподскача към една стена. Гюлето бързо я наближаваше, тракайки оглушително със счупеното си ухо по ламариненото дъно на контейнера.
В последния момент обаче, вместо да се скрие в ъгъла, топката се мушна точно към куката. Гюллето не можа да разбере нейния ход. То я блъсна, от удара тя отскочи, но се промени и оста по която се търкаляше гюллето. Куката вече не се въртеше встрани а отгоре-надолу и след сблъсъка със стената, се заби в нея.
Изтънялата от ръжда ламарина поддаде и в стената зейна дупка.
Гюллето се замята панически насам-натам и скоро успя да се освободи, но заедно с това разшири и дупката.
...
Водата вече нахлуваше с голяма скорост. Контейнерът се наклони силно на една страна и започна да поема вода през бордовете.
По-леките предмети плуваха в нахлуващата вода.
- Бягайте навън! - викаше им балонът - Мрежата може да ви захлупи!
Една мрежа, която досега бе висяла закачена на стената наистина скоро падна и под нея се оказаха балонът и топката.
Гюллето с последни усилия успя да се закачи за мрежата.
Дупките на мрежата не бяха толкова малки, и топката можа да се промуши между тях, но балонът беше твърде голям за да се измъкне.
...
Контейнерът се носеше към дъното.
Топката с ужас гледаше как балонът потъва заедно с мрежата и закаченото в края й гюлле.
- Е, умнико, - викаше гюллето - Този път си мой за винаги! Идваш с мен във ада!
- Идвам ...
Топката можа да чуе само тази дума, преди балонът да изчезне съвсем от погледа й.
...
Бурята утихна на сутринта. Изгряващото слънце озари с лъчите си гладката почти като огледало повърхност на океана, върху която плуваха оцелелите обитатели на злополучния контейнер.
Една яхта плуваше сред тях. В момента някой изваждаше от водата кларнета.
Плуващият наблизо, полупълен с вода варел гледаше с ужас, как любимия му кларнет бива внимателно избърсван от мръсотията и отнасян завинаги надалеч от него.
- Мамо! - извика някой от яхтата - Виж! Топката ми!
- Стига с тая топка!
- Топката ми, бе мамо! Същата е!
- Не е същата...
...
- Здравейте! - чу топката до себе си.
До нея се бе появил балонът.
- Ти? - топката нямаше думи - Как се измъкна?
- Ами проста работа - обясни престорено вяло балонът - колкото по-надолу падахме, толкова налягането ставаше по-голямо. Аз се свих и вече можех да мина през дупките на мрежата. Знаех, че така ще стане още когато мрежата ни захлупи.
- Хе, хе, - усмихна се радостно топката.
Двамата обаче не можаха да си кажат повече и дума.
Една ръка взе топката.
...
- Мамо, ами този балон? Виж колко е хубав!
- Стига вече! Достатъчно боклуци събрахме!
- Ще му е тъжно на балона бе, мамооо!
- Какво ще му е тъжно! Това е само един балон! Ще ти купя по-хубав, като слезем на брега.
- Ама аз искам тозиии!
- Ще те нашамаря...
...
За балона се залепи смачканата дюля - подгизнала и вече кафява на цвят.
- Няма що! Приятна компания си намерих - промърмори балонът, гледайки как яхтата отплува и отнася на борда си топката и кларнета - Хей, приятел - викна той на варела - Стига си плакал! Ще се напълниш с вода и ще потънеш!
- Нека ме болиии! - запя жално варелът.
- Не, не! Само тази песен не! Моля ти се! - извика балонът.
Варелът запя по-силно.
...

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!