В плен

Ева-Мария

В ПЛЕН

Живеем в свят
напълно илюзорен,
в отраженията
на добро и зло.
Някой вижда изход
като прави някому добро.
Друг изгражда си оазис
и мисли, че е в рая.
В търсене вечно
смисъла на живота
изгубихме началото,
не виждаме и края.
И стъпваме си в стъпките
неусещащи тръпките
на сърце опустяло
и с душа оголяла
препъваме се по урвите
на безкрайното цяло.
И все се питаме
когато се спънем -
Защо живеем?
Отричаме светлината
и в мрак живеем
като скотове слепи,
издигнали лозунги
безсмислени, нелепи
за бъдното начало
невиждащи,
че сме в лапите
на времето спряло.

***  ***  ***

Сред многото да се скрия искам,
да ме приюти отново неизвестността.
Толкоз дълго в нея скитах,
че пристрастих се.
О, празнота!
Колко лесно в нея се живее,
но и колко оръфан е светът.
Няма порив на духа.
Празнословие само на плът.
Не зная в кой миг
за светлината закопнях,
не зная кога в мен тревогата
като първи училищен звънец зазвъни
и дали тя мене събуди,
но открих - аз имам душа.
Поисках, повярвах, че съм различна
и в себе си нося целия свят.
Тревожно засвири аларма в безкрая -
Различна,  но в празния свят!

НЕ ЗАСПИВАЙ!

Когато в мрак живееш
копнееш светлината,
но щом на сцената излезеш
нехаеш за тъмнината.
А тя те следва неотлъчно.
Тя е твоята сянка
и ако след триумфа
се унесеш в сладка дрямка -
тежко ти, че си задрямал..
Отвориш ли очи, ще видиш -
дявол за рогата си хванал.
И почва люта битка
с безверие, неверии и провали
и сипеш укори към небесата,
че са безмълвни и заспали.
А в своето незнание
сам си си виновен,
че изпадаш в сън дълбок

Защо забрави,
че в сладката ти дрямка
Иде ред да триумфира
твойта свидна сянка!?

* * *

Когато себе си загубя,
когато падне мрак над мен,
приятелю, прегърни ме!
Покажи ми своя ден!

Не ме оставяй в моята тъма.
Тя за мен не е утеха.
Дари ми ти от твойта топлина,
стопли душата ми клета!

Когато себе си загубя
От твоята любов ти дай ми да пия.
Болката сковала всичко в мен
с блага дума изгони я,

че този свят не е за сам
и жив си само в буйния му плам!

У МЕН

Много искам
в стих да те опиша,
но как бих могла
необятното
в рамка да сложа?
Затова те приех у мен!
Искам в песен да те изпея,
но има ли ноти
цял да те погълнат?
Затова те приех у мен!
Искам с думи
светлината да опиша,
но не мога.
Затова те приех у мен!
Светлината превърна
необятното в музика.
Така те изживявам!
Цял!
Без остатък!

Потопих се в най-скритите
ъгълчета на отминали спомени.
След дълго и мъдро съзерцание
преминах по чудните мостове
на магически трепети.
Под пластове дебели
на несбъднати мечти -
неопетнени от катарзиса на времето -
открих Божествения ритъм.
Това дръзко и безнаказано
бягство от реалността
ме прати в обетованата земя
на един различен свят.
Присъдата на времето,
разядено от алчност,
от  похот и порочност
изтръгна протестен вик
срещу този душевен упадък.
Провокиран от сблъсъка
на слово и ограбена душевност,
дойде с любов и власт,
и с чисти като сълза чувства
Божественият ред.
Благите, тихи усещания
за пълен духовен обем
с адски тътен отприщиха
чистите потоци на мечтите.
Нечувана музика се разнесе
в необятната човешка душа.
В това изстрадано пространство
една жадувана прохлада
откри несметните богатства
на Божествената мисъл.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!