уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Петя

Румен Николов

Публикувана на сайта 30.03.2007, 04:26

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Петя ме беше поканила на купон. Това, само по себе си беше странно, но аз с готовност приех. Стоях си сега на празния площад и чаках. От скука, а и както се прави обикновено на среща, постоянно се оглеждах, откъде ще дойде тя. По принцип мразех да се оглеждам на среща, това ме изнервяше, но винаги се оглеждах. Петя ми беше казала само къде и в колко часа да я чакам, и нищо повече. Не питах за подробности, защото знаех, че няма да ми каже.
Петя бе най-странното същество, което познавах. Веднъж ме беше поканила да пием кафе и съвсем между другото, както си седяхме в кафенето на оживената улица, ми заби един шамар по небръснатата буза. Докато я гледах като гръмнат, тя ми показа дланта си. Там, в средата бе размазан един комар. Какво да я правя?
С Петя си паснахме някак изведнъж.
Първото ми впечатление за нея бе, че е крайно нахална и високомерна. Седеше като едно малко темерутче на чина, до своята приятелка и не се опитваше да контактува с никого. Голяма работа! Групата бе предимно от жени и аз имаше с какво да си запълвам вниманието. През междучасието обаче, с изненада видях топката си за тенис в ръцете й - топаше я съсредоточено по стената и не ми обръщаше внимание. Сякаш вече ме бе питала, може ли да я вземе и аз с удоволствие й я бях дал.
А при първия ни разговор аз останах почти ням.
По това време бях сформирал един студентски клуб, наречен "Време", в който се опитвахме да мъдреем и основният проблем беше, че всички бяха по-прости от мен и нямаше почва за дискусии. Та Петя, на една от срещите на клуба, без особени усилия обори блестящите ми теоретични постройки и ме заби девет педи в земята с доброто си познание на библейските текстове. Малко след това клубът се разтури.
От този момент нататък, винаги премислях сериозно, каква мъдрост ще изръся пред нея. Тя имаше твърде нестандартен начин на мислене и това хем ме привличаше, хем ме респектираше.
Петя имаше много хубав задник. Като цяло обаче излъчването й беше някак детинско. На един купон дори бяхме изпаднали в интимност, но това повече не се повтори - някак си беше странно да имаме плътска връзка - влеченията ни един към друг бяха по-скоро интелектуални.
Колегите, с които флиртуваше тя, бяха не по-малко странни от самата нея - казано направо - нямаше един нормален! Сякаш го правеше нарочно. Дебелият Коко - не съвсем прост, но и далеч от представата за сексапилен мъж се радваше дълго време на нейното внимание, за голям яд на всичките й ухажори.
А аз през цялото време бях някъде встрани.
Бързо си завоювах това място. С мен тя, някак си естествено, си говореше съвсем откровено. Безропотно търпеше моите поучения върху безпътния начин на живот, който водеше. С готовност ме посвещаваше в най-интимните подробности от живота си.
В отговор на нейната откровеност аз не давах почти нищо. Прикрит по душа, аз никога не споделях с нея разни мои тайни и терзания, а такива си имах до насита!
Предпочитах да си разголвам душата пред други, които в крайна сметка ми забиваха ножа в гърба, при това доста болезнено. Раните си ближех сам. Е, ако тя все пак усетеше нещо, ме правеше на две стотинки от подигравки, но аз не й се сърдех.
Не можех да й се сърдя.
Въобще, по време на следването, всеки от двама ни се занимаваше със собствените си глупости: любови, разочарования, терзания и прочие, и от време на време намирахме спокойствие в срещите ни.
На някое запиване след лекции например - евтини водки в ресторант "Севастопол", където отпускахме философските си способности до крайна степен.
А беше интересно, защото на тези запои идваше и една от двете й сестри, която бе не по-малък философ от Петя и имаше магнетично излъчване, главно благодарение на кукленската си красота и кукленския си начин на обличане. Анормалното явно беше семейна черта на Петя и сестрите й.
Всъщност, освен в интелекта, така и не можахме да намерим друга допирна точка с Петя, докато бяхме студенти. Аз тогава се занимавах с тенис на корт и рисуване, а тя ходеше на студентски туризъм, или както го наричаха тогава - "алкохолен туризъм" - твърде точно понятие, между впрочем, и там имаше възможност да се среща колкото си иска с откачалки като нея.
Тя въобще мразеше физическите натоварвания и винаги имаше проблеми със заверката по физическо. Спомням си веднъж как се уплаших като я видях в една люта зима, увита с девет шала и шапки, та се виждаха само очите й. Стреснах се не на шега, като ме поздрави. Каза ми, че отивала да си вземе някой час по физическо.
Тази омраза към физическите упражнения обаче не й попречи да скочи десетина пъти с парашут. Ей така между другото....
Та, към момента аз бях малко занемарил отношенията си с Петя, защото се занимавах с лакътна любов, с една колежка. "Любов", която ме бе погълнала изцяло. Цялата ни любов се изразяваше в постоянния допир на лактите по време на лекция или упражнение. Какво да се прави, свенлив си бях аз като студент, макар и далеч не девствен.
Та затова много се изненадах, когато Петя ме покани на купон...
...
Един младеж с бяла разкопчана риза се бе насочил към мен. Изчаках го търпеливо.
- Вие сте Румен, нали?
Потвърдих.
Тръгнахме към един ресторант.
- Аз съм младоженеца. - представи ми се момчето
- Честито, - казах му аз, хем объркан, хем ядосан на Петя. Не беше ми казала, че ще ходим на сватба - типично в неин стил.
В ресторанта цареше следпразнично униние. Без да задавам въпроси, направо седнах до Петя и започнах да ровя в чинията, която ми предложиха. Нещо не бях особено гладен.
Всъщност сватбарите не бяха много. Никого не познавах. Все пак въздържах гнева си и се правех, че всичко си е наред. Булката и младоженеца не се виждаха никъде. Това, че не бях облечен подходящо не ме тревожеше особено, защото и Петя бе облечена в обичайната си униформа от розови джинси и зелено дънково яке.
Лика-прилика сме си, успокоявах се аз и се чудех откъде да започна някакъв неангажиращ разговор, за да докарам нещата до същността на проблема - какво всъщност правя аз тук?
- Ееех, Руменчо, Руменчо, каква я свърших аз... - тъжно ми каза Петя.
Тогава всичко ми просветна.
Едва не получих удар.
Грабнах едно шише с бира...
...
Така всъщност се омъжи за първи път жена ми.
Не, че след това спря да върши ненормални неща... цял куп ги има зад гърба си.
И аз не, че се оплаквам - по-скоро май се хваля, но силно се надявам, да не спре да ги върши и за в бъдеще.
"Докато смъртта ни раздели"

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!