Ледени очи

Annie

Публикувана на сайта 23.03.2007, 15:14

До тук

Ще продължим живота си сега.
Може пътищата ни пак да се пресекат
или още повече да се раздалечат,
но всеки получи в крайна сметка това,
за което копнееше
и за което пренебрегна себе си в нощта...
Аз получих своята увереност,
непукизъм, поглед към реалността,
а ти...ти вписа n-тата жена
в своя списък с имена.

Е, радвам се, че приключихме така
без недомлъвки и преглътнати слова,
а направо стреляхме в целта...
нека сега да боли,
а не след месец – два,
когато ти ще си само
мъгла в нощта...

***

Искам те,
толкова силно, колкото
звяра иска свобода.
Избягвам те,
толкова ловко, колкото
плячката- смъртта.
Ревнувам те,
толкова страстно, колкото
бурята ревнува майката Земя.
Мразя те,
толкова ужасно,
че не разбрах как в омразата
покълна любовта.

Обречена любов

Спри! Луната ни гледа!
Не осквернявай в нощта
любовта ни с лъжи.
Вятърът вече притихна,
притихна и в нас, нали?!
Кой ще разпалва сега любовта ни,
кажи?!
Чувствата ни болни са ...
Чуй! Сърцето не тупти!
Като куршуми пробиват
плътта ми, твоите лъжи.
И сякаш разпалват страстта ми
ледените ти очи.
Животът е постоянен кръговрат,
как да направим крачка назад
като луната все тъй зорко над нас бди,
да не се слеят сенките ни
под нейните лъчи.
Спри! Луната ни гледа! ...

Спасение

Стоиш пред мен сега
безмълвен, изпълнен със тъга
Кажи ми, кажи ми ... не скривай страха.
Ще умре ли любовта ни
изгоряла във страстта.
Или ще замръзне сломена
прободена от ледени слова.

... Ще спасим ли любовта си
обрулена от хорска завист и каприз.
... Ще загърбим ли гордостта си
или с нея ще заровим всичките мечти.
Не зная, помогни ми,
не ме оставяй в чуждите ръце.
Не зная, спаси ме,
приюти любовта ни в твоето сърце...

Скрий я в твоята усмивка,
в твойта груба длан и върви ...
Върви при хората с усмивка,
а усмивката ти нека бъде любовта ...
Тя хулите им ще потиска,
чиста като капката роса.
Тя душите ни ще свърже,
ще свърже завинаги в една ...

Стъпки ...

Стъпки злокобни чувам в нощта,
стъпки, ... същите като в съня, ...
Стъпките отекват всяка нощ във мен
и не ми дават мира и за ден ...

Но сега не сънувам, будна съм аз
и пак, и пак
чувам стъпките
как звънтяха след нас.

Щастлива бях със тебе аз ...
тъй щастлива, никой
сега дори не подозира, че съм била ...
Но стъпките наши ... тъй игриви бяха преди,
а защо ... защо сега ме карат да лея сълзи.

Пощади ме ...
както аз не можах да направя тогаз ...
Пощади ме ...
и приеми стъпките да следват теб в този час.

Стъпки ... о, Боже, не нашите са били ...
влюбена двойка зад мен върви ...

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!