уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Моят свят

Петя Тодорова

Публикувана на сайта 20.03.2007, 09:36

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Копнежът на душата

Необуздан копнеж за свобода
жадува в мен.
Дере ожесточено с нокти.
Вълнува се
и се бунтува
срещу наложените
принципи и догми,
на които самотата
ден и нощ
безспирно ме обрича.
А как искам да съм жива.
Да усещам свободата
и безкрайно да танцувам
под звуците на смях,
с които душата ми лекува
болката от тишината.
Бленувам да усещам красотата
в песента
на добродетел свята.
А как искам да полетя
високо в небесата.
Да размия границите
между свобода и самота в душата
и да открия
смисълът на тишината,
в която се ражда
истинската мисъл за живота
прераждаща се в ореол
на добротата на земята.
И ето,
в студената и безнадеждна нощ,
огря ме светлина пламтяща.
И ме дари с надежда свята
за утрешния ден
в готовност за победа на земята.
Дали това
не бе стремежът на душата
към непорочност на девица свята.

Зов за свобода

Заглъхнал зов за помощ
в душата стене.
Река от безпощадна мощ
залива разума
обвит в неосъзнато бреме.
Копнеж по спомен за живот,
в който с вик крещи душата.
Море от болка и любов
прелива в добродетел свята.
Характер сложен,
прогресивен ум
заключени в окови заклеймени.
Попиват жадно светлината с очи
от празна стая без прозорци и души
открили в нея врата към свободата.
До днес такава бе съдбата.
Но минало за мен отдавна няма.
Сега е утре,
време е за ден,
в който действието взема преднината.

Белег от надживяна болка

Най- свидната и свята съкровена мисъл,
аз крия в моята душа ранима.
Притаена нежно и свенливо,
наяве понякога тя плахичко излиза.
С надеждата да срещне
честност и подкрепа,
тя милва плахо
самотната ожесточена болка
и тихичко с мъдрост и прошепва:
Прави добро,
за да родиш любов.
Обичай,
за да даваш топлина на всеки.
Бъди разумен в сърцето
и силен в душата.
Живей за любовта,
За да имаш миг на съвършенство.
Прераждай болката в радост,
за да надживееш злото.
Живей красиво,
за да умреш с надежда.
На вас аз давам
най-святата ми съкровена мисъл,
която кратичко и ясно
споделям с вас
почтено и открито.
Пазете я,
дори света да срине
безсъвестно,
безскрупулно,
безжално,
едничката надежда в сърцата,
а тя е добротата в душата.

Признание

Тъга обзема сърцето ми виновно,
когато виждам косите и червени
как вплели се в борба
с косите бели.
Видях причината
за тяхната неусетна остарялост,
а тя е нуждата от помощта
да ми дадат подкрепа.
И все пак нейното ухание
на свежа младост не остарява.
Когато съм отчаяна,
то лъха навявайки надежда.
Тогава я прегръщам силно
и впивам се в нейното
спокойно тяло.
Изпивам аз цялата и сила
и водена от алчността да получавам
погалвам я и я целувам по челото
и тя отново става мило устойчива.
Доволна аз открадвам добротата
и в случай на слабост и защита
използвам я като оръжие
за манипулативната победа.
Прости ми,
не искам да го правя,
но чувствам нужда винаги да вземам.
Защо избрах от всичкото възможно
Единственото свято нещо,
което ме подкрепя.
А може би
това е начин да обичам-
да вземам всичко,
без да давам нищо.
Нима това любов е безнадеждна,
която отчаяно все търси нещо,
за да се научи винаги да дава.
Със съвест и вина
едничка дума аз ще кажа,
за да получа прошка и възмездие:
Обичам те.
Аз помня всичко
и нищо не забравям.

Прикрита обич

Стоим един до друг безмълвни
създадени от обща плът и кръв,
а всъщност толкова сме чужди,
че чак не знаем какво да кажем
и си говорим думички ненужни.
И срещаме си погледите тъжни,
запитвайки се помежду си
какви сме всъщност.
Той пита се,
гледайки я тъжна:
В какво се състои проблема.
Нима в основата му аз стоя
Като причина,
която пречи нещо да се случи.
А тя си казва,
че е нищо,
което се е сринало в очите,
в които искаше да се издигне.
Почувства се ненужна и безлична
и каза му:
погази ме безжално
като трева зелена
изникнала с надежда
крехка за победа.
Уби отново стимулът
в борбата ми със теб,
в която мъча се да ти покажа,
че всъщност
мога да съм като теб.
Склони главата горда,
прегърни ме
и дай възможността да ти покажа,
че мога пак да те обичам.
Как искам да се отпусна
да го кажа,
за да ни олекне.
И в този миг да видим
колко сме еднакви.
Да осъзнаем всъщност,
че душите ни са сродни,
обичат трудно и дълбоко,
но нямат силата да го покажат.
И нека си отключим ний душите,
да победим годините на отчуждение,
защото кръвта вода не става
и колкото и да не струваме
се обичаме.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!