Въстанала душа

ЕлеМилверн

Публикувана на сайта 20.03.2007, 14:27

Софус

Умираме и никога
не ще да отнесем
дори скръбта на близките
във гроба

Животът приказка
облечена във бяло
е царица само любовта

Умираме понякога със мигове
и дълги в тях минутите изглеждат
дори дълга изпълнен
ценен в мига на вечното
е някаква прашинка
сред хиляди безкрайни
пясъци в пустинята
от прашни пътища.

Борба

Днес казах край
последна страница затварям
романът ужас е прочетен
с хилядите грозни истини
но бягството приключи
от съвестта позор не се измива
в очите ми сълзи
аз няма да поискам чужда милостиня
но съвестта боли.

Днес казах край
на моето признание и бягство няма ДА!
Да вече няма да го има
Днес книгата затворих
денят в живота ми изгря
пропадане
убийство
ще бъдат мъка
спомен грозен.
Със истината не трябва вечно
ний да се надбягваме
и само нежна светлина
да грее в нашите души.

Днес казах край
на моето признание
потъпквах гордост и човешка съвест
бях роб един на собствената воля
да умра
бях роб на вечна надпревара.

Години пропилявах
във търсене на малки истини
и миговете щастие
Днес казах край
очите ми са пълни със сълзи.

За всяка глътка въздух свобода
ний плащаме и страдаме

за всеки лъч от светлина
в душата тъй Бог е отредил
да имаме любов и болка
лъжа и истина.

По трудно е когато ний не страдаме
за себе си
не ни боли за другите

Затварям книгата на ужаса от мрака
и моля Бог да ми прости.

Война

Когато тежко е небето
и като в страшна приказка
войната плаши само със присъствие
на своята злокобна чест
със грозните си злобни истини
довършва къс по къс единственото щастие
Когато всяка песен потъва във страдание
и воплите остават недочути
мигът един на нежно щастие
продаваме за залък хляб
Когато в пламъка на огъня изгаря всяка чест
Войната води до страдание
и никога довършена от стонове
страдание не може да роди

Сбогом

Ще си отидеш ти от тук завинаги
за да удавиш любов и истина
във вял спомен от живота

Ще си отида аз от там до някога
когато в бяла приказка
ми бе отнета вярата

Ще грее нейде светла изповед
до нежна сянка на забравата

Ще ме прокудят зверовете
ще ме проклина майката земя
Да изгоря във огъня
да изпепеля и славата

Ще плача вечно в истина
ще се кълна във мъката
бял пламък нямам и ще търся
до гроба ми на паметник
отлят завинаги

Душа и болка

Умираме във собствената бавна нищета
в годините на вечната разправа със живота
Потъвайки в безкрайната лоялност на съдбата
продадохме последната заплаха за лъжата
И тъй...
Отплавахме във нежната забрава от проблеми
унесени в дилемата на свойто време.

Родените във вихъра на тишината
поемахме безропотно и вярно
във кулоарите, зад параваните
увлечени от нежните илюзии.

Умираме във собствената бавна нищета
в годините на вечната разправа със живота
завинаги обречени, завинаги забравени
във минало от бъдеще
от всички блянове и истини

Умираме във собствената бавна нищета
в годините на вечната разправа със живота

Изповед

За кой ли път на колене се моля
пред Бог да ми прости
за таз невежа слаба воля.
За кой ли път ще плача
за сълзите от истински сълзи
когато няма никаква удача
човещината в мен да ми прости.
За кой ли път очите си ще скрия
от бляскавата алчна слепота
за сетен път по пътя тежък ще поемам
нима това е моята съдба

Народ

Народ от просяци издигат
окъсаните дрипи даже не личат
душите български умират
в прокобен миг от пошлостта
на времето отритнало човека

Във лудост страшна се превръща
борбата за "честит" живот
от гордостта лице извръща
опорочена стенеща земя

Държавата продала хората за роби
продажен дух потъпква всяка чест
срама подписа в завещание
в родината на Аспарух

Народът й днес стене, скита се и страда
по цялата земя
обиден, унижен и просещ
той търси своите права

Живот

Тържища и пазари откриват днес
за съвест и погром
обидени ний плащаме с надежда
на дявола в разгром

На път от мисли, вопли
и тихи извори от тишина
се раждат само болки и неволи
кълнати в миг един от светлина

Продават се и хора вещи
търгува се с души едни
ах, колко пътищата лесни
погребват плачещи в светлини

По друми търсим и се борим
кълнем се във вярност
в мрак и тишина
Днес просяци, а утре феодали
търгуваме най-светите неща.

По прошки стъпваме и плачем
в прокобата на миг един
животът ражда огъня в храма
да погребе оназ едничка любовта

Просия, молитва и истина

Да попрося на тротоара грозен
в бяла дреха, истина една ще търся
и когато в снежна пелена
Бог отрече злото

Грозен свят в очите на слепец
грозна мъка душата ми обви

Във протест пред Господа
една душа "нечестна" да въстане
пророчество в злината
бе отречено от Бога

Прося Господи, прости
душата ми умира
и може би във слепите очи
родена бе отново

Деца

Господ Бог дечицата обича
милва нежно детските души
и в преклон пред Бога коленичат
за да пеят славей добри.

Как ще просим ний от Бога
в лъчезарна светлина
и до Господа в тревога
плачат детски сърчица

Молим Боже, Боже мили
слънчице да грее във дъга
и да плачем вечно живи
в Божия ръка, тъй отрекла
грозната потискаща тъма.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!