Номера

Емил Петков

1

Келнер,
налейте в мойта душа
малко боровинков сок,
за да може, когато умра
вие
бездомни,
свирепи творци
да се храните от мен!
Налейте!
Как-
свършил ви е боровинковият сок?
Добре,
тогава елате
в мойта градина!
Заповядайте
в
седем,
осем,
девет или
десет,
когато желаете,
аз вечно съм там.
Елате и в пет, ако щете.
Ще ви черпя
боровинков пай,
сок.
А плодове?
Колкото искаш-
отровни,
мухлясали,
изгнили.
Има,
елате!

2

Взеха пистолета!
И умряха!
Мечтите,
всичките.
Аз мечтая да бъда Пушкин
на двадесет и първи век!
Аз мечтая да бъда небе,
да храня звездите,
на човека болния ек!
Ето ви повод за
убийство
или самоубийство,
както ви е по-добре!

3

Неизлечима лудост
се валя в човешките клетки.
Докторе,
елате!
Но него го няма,
отсъства,
болен е.
И отлетяха!
“Кой,
докторите?”
Не-
човешката лудост!
Облечен сега е света
в нова,
по-шарена дрешка!
Аз плюя върху него и казвам-
“Нищо,
станала е грешка…”

4

Бясни псета покриват
разстлания булевард.
А вътре-
една такава миризма...
Вън-
писъци,
вървящи по някаква мръсна
песен.
А по шията на самотната тълпа
се стича на капки животът.
Удавен във единствената локва на света-
локвата на
смъртта.
Човек безплоден съм,
не мога да го черпя.
Мога само да му дам
костите на моята поезия!

5

Наляха слънцето в чайника,
а чайника изляха в чашите.
Днес ще пием слънце!
Изпиха си чашите.
Денят стана нощ!
Наляха луната в чайника,
а чайника изляха в чашите.
Сега ще пием луна!
И отново си изпиха чашите.
Животът им се превърна в мрак!
Но те не спряха!
Изпиха звездите,
морето,
небето,
снеговете,
дъждовете,
докато не останаха
сами,
единствени на този свят.
И накрая…
умряха!
От скука,
себелюбие,
разруха.
Умряха…
И единствена останала- земята
победонсно им се изкикоти
и радосно запя!

***

Взор на дявола,
утайка на несбъднати мечти.
Криеш в себе си пленена песен,
тихия ми зов не чуваш ти-
до булото на любовта седиш провесен.
И макар потънал в сенките на горестта
ти се чувсташ тъй велик,
че слънце си на мъдростта,
волята на нейния бездънен вик!

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!