уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

"Защото те имам и те нямам ..." (опит за любовна лирика)

Илиян Димитров

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

НЕЖНА НОЩ, ЕЛА...

Нежна нощ, ела,
вземи ме в твоите обятия;
завърти ме в танц,
потопи ме в море от светлини.
Нека замълчим,
нека няма обещания
само див възторг и красиви мечти.
Омотай ме в ритъма отсечен -
нека всички полудеем от любов,
аз ще се оставя да бъда отнесен
в твоите покои. Под звездния покров
ще отпусна глава на хладната ти гръд
и ще се разтворя в пулсиращата светлина,
ще целуна луната за първи и последен път,
ще се превърна в крещяща тишина.

О, блудна нощ,
ти, нощ красива!
Ела, вземи ме в твоите обятия!
Завърти ме в танц,
потопи ме в море от светлини -
нека замълчим, нека няма обещания,
само див възторг и красиви мечти.

"Нощта избухна във звезди от хладна страст"
                                               Тоня Колева

Нощта е бистра като къс стъкло,
не ме оставяй сам
страхувам се от дивната и красота.
Диви вишни разцъфтели във мастиления мрак
за сбогом махат в белоснежна тишина.
Кули от небе жадуват слънцето,
звездите блудстват с наранимата луна,
стопявам се в зеленото на шепота на вишните,
не ме оставяй сам - мъртъв лед и крехък порцелан.
Сънувам спомени потънали в ухания,
цветя от дим и плачещи върби;
танцувам с жерави със сребърни обятия -
нефритен сън, жасминови мечти.
Не ме оставяй сам
нощта е толкова красива - ще се влюбя!
Сред аромат на диви вишни, кестени и тъмен мед,
ще се стопя подобно късче лед,
ще се загубя,
отново не докоснал се до теб....

* * * *

Не искам да бъдем само учтиви познати
да се поглеждаме през нечии чужди рамене
да отминаваме когато срещнем се случайно
с едно тъй недостатъчно "Здравей".
Жадувам тялото ти нощем в сънища от лудост,
а щом съм с теб ръцете ми са вкаменени в тишина
и всяка среща е толкова болезнена -
желание, граничещо с вина.
И това безкрайно бягство - като наказание
за някакви предишни грехове,
като мечта по някакви не сбъднали се в детството
желания,
които отчаяно не искаме да нараним.
И си убягваме - като проклятие,
загубени, отровени от своята самота,
в която сме се вкопчили неистово
влюбени във ... любовта.

* * * *

ПОЗВОЛИ МИ ДА СЕ ВЛЮБЯ В ТЕБ:
да заживея пак
със мисълта за някой друг,
а не с жестоката самозаблуда,
че съм готов да се обичам.
Позволи ми да те разсъбличам
и под маските на твоите усмивки
всеки път да те откривам нова
и различна:
загадъчна, фатална, зряла, иронична -
непостоянна като есенно небе -
наивна..., сериозна, нежна, деспотична,
любовница, жена,
и едновременно ... дете.
Позволи ми да те доизмислям и да те мечтая,
остани до края непозната,
във блян ми позволи да те превърна, в полуспомен,
да те достигам...
и никога не те позная...
Позволи ми да повярвам в теб,
да те превърна в идол,
в божество
от женственост и красота -
в съвършенство...
Да те жадувам и да те зова
и всяка нощ опиянен от ласките на блудната луна,
обезумял от страст и самота,
изгубен в твоите отражения,
полудял от нощните видения,
изтерзан от мисли и съмнения,
да те отричам и да те руша...
А после... в утринната тишина
разкаян пред тебе да сведа глава,
мълчанието ти да ти простя
и пак да те издигна в себе си -
от пясък кула,
мелница от вятър и мечти...
Позволи ми да се влюбя в теб...
и ми прости...
за думите и плоските шеги,
за заблудите и жестовете нервни,
за клетвите, които не изричам,
позволи ми да се влюбя в теб
и да повярвам пак,
че съм способен да обичам...

* * * *

НЕ ОСТАНАХА КРАСИВИ ЛЪЖИ,
в които да вярвам -
остана само ти,
и си красива - като есен...,
но си истинска, толкова си истинска!
Защо не си мечта?!...
Защо не си видение?!
Защо не си илюзия, творение
на нечия ръка трепереща от плам и вдъхновение?!...
Защо не си мечта?!..
Аз искам да те сънувам, че плачеш,
да те утеша когато скърбиш,
в мечтите си да те прегръщам
и щом съм сам да ме боли...
Но ти се смееш...
и в усмивката ти виждам
птица разперила в полет крила,
и как ужасно ме притиска
твоята тъй земна, уморена красота.
А беше толкова красива лъжа...
и толкова отчаяно вярвах във теб,
и толкова исках да бъда със теб,
и тъй неистово жадувах с плътта
и напразно сънувах
и в съня си протягах ръка
да те докосна...
но ти не беше там...
Нима вече привикнах да бъда сам?
Нима вече изстина младежкият,
лудият,
отчаяния плам
във моите смачкани гърди?..
Не!
Все тъй трудно дишам и все повече боли
тази така ненужна свобода.
Аз искам да загубя себе си в съня,
а моят сън си ти...
Нима не чувстваш, нима не виждаш,
нима съм сгрешил?...
Нима започвам да губя своята вяра в теб,
моя изстиваща, земна мечта?
Моя красива мечта - като есен!
Ти си толкова истинска,
може би не си "Тя",
но си красива -
толкова си красива -
като Живота,
както Смъртта...

* * * *

ТИ СИ КАТО НОЩТА - красива, необятна,
като небе изпълнено с безброй звезди;
невинно-дива, девствено-развратна,
магична, женствена, със огнено сърце и
мраморни гърди.
Ти си като море - безпаметно красива-
стаена старт и сила в мрачни дълбини,
изгубвам се във теб
ти приласкаваш ме и ме убиваш
в прегръдките на твоите ръце-вълни.
Потъвам в твоята тишина
и търся те във дълбините ти стаени
загребвам студената вода
къде си ти, душата ти къде е?
Във теб се вливам и угасвам...
превръщам се във пяна по остриетата на твоите
скали
умирам и от утробата ти пак се раждам
недокоснал се до твоите дълбини.

* * * *

ОБИЧАМ ТЕ,
сега съм сигурен.
Не вярвах в любовта, отричах те,
но ти ме победи докосна ме
и аз се влюбих - ти израсна в мен.
Превърнах те във стих, обикнах те
и всичко ти простих, издигнах те
в сияен обелиск във себе си,
вече не се боря със теб, предадох ти
душата, името, мечтите си
и съм щастлив и знам - обичам те.
Ти моя несбъдната мечта,
ти моя уморена, малка, недокосната...
звезда...
Обичам те!
Обичам те!
Не вярвах в любовта,
отричах те,
но ти ме победи - докосна ме
и аз се влюбих, ти израсна в мен.
Обикнах те и всичко ти простих...
Сърцето си ти дадох
и се вкамених...

* * * *

НАЙ - ДЪЛГОТО УБИЙСТВО,
когато те убивам в себе си,
когато те изтръгвам от душата си,
когато лутам се във лабиринтите,
където в мен се издигаше ти;
сред разрушени стени,
стърчащи зъбери,
и скелети на нявгашни усмивки
аз крача безумен.
Боли, толкова много боли...
Не зная къде съм,
не зная пак кой съм
и пак съм изгубен!..
Но сега е по-трудно,
невъзможно по-трудно,
защото веднъж се бях открил
защото веднъж ТЕ бях открил,
защото бях повярвал, че ти
си Тя!...
Колко по горчива е самотата сега,
когато те изгубих,
когато отново се изгубих.
Ще мога ли да те убия?
Ще мога ли да те намразя?
Болката си смачквам във куршуми
и стрелям във очите ти,
Разкъсвам те! Отричам те!...
...боли ли те?
Чувстваш ли раните в мечтите ми,
които сам дълбая в себе си?
Стиснал зъби пак забивам нокти
жадувам болката, събирам я в сърцето си,
само тя ще ме спаси от спомена
за аромата на косите ти,
раменете ти,
ръцете ти,
лицето ти,
очите ти,
самата ти...
Убивам те!...
Убивам себе си...
И всичко е толкова безсмислено..
Не мога да те намразя,
не мога да те забравя,
не мога да те изтрия...
не мога да те убия!
Не мога....
Най-дългото убийство -когато се убивам в себе си.

* * * *

Ти дойде като среднощна треска -
заля ме с образи, видения и спомени
прогори челото ми с докосване
и си отиде с първите лъчи на изгрева.
Истинска ли бе?..,
държах ли те в ръце?.,
докосвах ли те?.,
познах ли те?..,
Обичах ли те?...
Или всичко бе
случаен образ в очите ми -
уловено слънцето, което
се плъзва по витрините -
отблясък... и после мрак!
Искам те, а дори на зная как
да си те спомня...
защото не знам
дали беше там когато...
се обичахме...
Беше ли до мен?
Беше ли със мен?
Или само... може би
те държах в прегръдка
докато оставах без дъх
и после силно те поемах
с горящите си за въздух гърди,
за да влезеш в мен цяла..
Или само ... може би
те докосвах със устни
сякаш изричах молитва,
а после твоите устни -
като гореща клада -
откриваха моите
и се загубваха в тях;
и само ... може би
те обичах,
а това беше грях,
защото ти не биваше да
бъдеш обичана,
а спасявана от
себе си;
може би
ти никога не видя
образа си в моите очи,
ти се пазеше
защото в моите очи
ти блестеше,
само ... може би,
когато спеше
до мен
аз не заспивах,
а слушах дъха ти
спокоен
и сънувах наяве,
че може би
ти спиш до мен...
Само... може би
когато крещеше от болка
и радост моето име..,
може би
съм сънувал;
може би когато
държах ръката ти
топла
теб те е нямало...,
а може би
си била там,
но само ...
може би...
Може би
всичко това някога
се е случило,
а може би не...
кажи ми поне
беше ли там
когато в небето, в което
летяхме в мечтите си
заедно с птиците,
си избирахме свои звезди?...
Беше ли?
Или само...,
може би...
Ти ме уби
за да можеш да се преродиш
от пепелта
на моята душа.
Може би не искаше...,
но въпреки това
успя.

02.12.2003 г.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

MagiMiteva [ потребител ] 
от дата :  25.01.2008, 03:20
Опит за любовна лирика? Ти се шегуваш!
Нямам думи, разтърси ме, искам пак да съм влюбена...

elkaral [ потребител ] 
от дата :  05.11.2007, 14:47
Не!Наистина!Нямам думи![60]

elkaral [ потребител ] 
от дата :  05.11.2007, 14:45
Илиян, това което пишеш е уникално!Ти си един от любимите ми поети!Позволи ми да се влюбя в теб........е удар в десятката!Влезе в мен!

villena [ ] 
от дата :  17.07.2006, 18:35
..."Не мога да те намразя,
не мога да те забравя,
не мога да те изтрия...
не мога да те убия!
Не мога...." "Защото те имам и те нямам"

Поздравления!! Страшно ми хареса опита ти за любовна лирика (както сам казваш).Много истинско и вярно присъздаваш всичко в нея.[yes][5up][yes]

LedaLina [ потребител ] 
от дата :  17.04.2006, 09:36
Strahotno!!! Niamam dumi! Riadko se namira takyv talant! Poklon :)
Прочетете условията
! Това мнение е редактирано от clover, защото не отговаря на изискванията към мненията, посочени във Въпроси и отговори, точка 6!