Момиче от кал

morgana

Публикувана на сайта 20.03.2007, 15:11

Имало едно време момиче от кал. То било неприятно за всички. Хората дори не го поглеждали, защото не обичали да развалят деня си с грозни неща. И това момиче по цял ден седяло и нищо не правело. Не разбирало защо съдбата била толкова жестока към нея. Имало безброй други начини, по които да изживее живота си, но всичко било решено. Нищо не можело да се направи. Единственото нещо, което момичето правело, било да гледа как хората минават и я заобикалят и извръщат глава.
Един ден момичето отново седяло неподвижно на уличката, на която живеело и наблюдавало минувачите. На душата му било тъжно, защото нямало нито приятели, нито роднини, на които да споделя какво му е.
Същият този ден край момичето минало едно дете. Но то, детето, както никой досега се спряло за миг, доближило момичето от кал и забелязало колко е тъжно. Детето поседяло така за малко и в следващия миг избухнало в неудържим смях. Започнало да сочи с пръст момичето от кал и казало:
- Ти защо си такава? Някой трябва да ти помогне да се изчистиш. Но не знам кой ще се доближи до теб, като си такава мръсна.
- Но аз съм си направена от кал. На мен никой не може да ми помогне. Никой досега не ме е поглеждал и дори не се е спирал да поговори с мен.
- Тогава няма защо да оставам тук. Някой може да ме види, че говоря с теб и тогава ще започнат да отбягват и мен!
- Не, не е така, почакай...
Но детето вече било на голямо разстояние и не чувало молбите на момичето от кал. И тогава то отново се натъжило. Не разбирало как е възможно хората да са толкова лоши. Те не се и опитвали да я разберат. Но не мислело за това дълго време, защото се случило нещо, което досега не се било случвало. Момичето от кал погледнало надолу към земята и видяло как нещо от очите му се стича по нея. Не знаело какво е това и се запътило към една стара жена, която случайно минавала оттук. Момичето видяло погнусата в очите на жената, но въпреки всичко се опитало да превъзмогне това. Но нямало как - още повече се разстроило и нещото, което капело от очите му започнало да се стича още по – силно.
- Моля те, почакай, бабо! Искам само да те попитам какво е това, което се стича от очите ми? Никога преди не ми се е случвало!
Старицата надигнала очите си и се изненадала като видяла, че момичето плаче.
- Та нима не знаеш? Това са твоите сълзи! Ти трябва да си безкрайно щастлива, за да не знаеш що са това сълзи!
- О, но нима не виждаш, че всички хора ме отбягват и дори не искат да ме погледнат. Как тогава мислиш, че съм щастлива? Аз си нямам никого!
- Но на теб не ти трябва да имаш някого до себе си, за да си щастлива! Трябва да имаш първо себе си и тогава ще те забележат и другите!  
След като изслушало старицата, момичето от кал се почувствало още по - объркано и направо раздвоено. Не знаело да се радва ли или да се натъжи още повече. Но както и да се чувствало, не можело да спре сълзите си. Изведнъж момичето от кал забелязало голямото учудване на минаващите хора. А те всъщност защо започнали да го забелязват? Нали преди това никой не забравял да извърне глава?!! Сега изведнъж всички го гледали и му се усмихвали! Момичето се питало какво ли става, какво се случва с него. Тогава хората започнали да го сочат с пръст и то най - неочаквано свело глава. Момичето видяло, че сълзите, които допреди това се чудело откъде са се появили и как да спре, сега се били превърнали в нейни верни помощници. Тези чудни сълзи започнали да измиват малко по малко калта, от която било направено момичето. И под калната обвивка хората явно забелязвали нещо красиво.
Тогава отнякъде се появила същата онази старица, която разговаряла с момичето и го повела със себе си. Вървели дълго през една чудно красива гора, пълна със заплетени храсталаци и приказно извити клони на дървета. И така, вървели, докато най - накрая стигнали къщичката, в която живеела старата жена. Тъй като вече се намирали на по - спокойно място и нямало кой да ги притеснява, старицата рекла:
- Видя ли? Аз ти казах, че трябва да повярваш в себе си и всичко ще се оправи. Сега си ми задължена и затова искам да живееш тук с мен и да ми помагаш.
Момичето се стреснало от думите на жената:
- Но ти се появи най – случайно, като аз просто те      попитах какво е това, което се стича от очите ми и сега изведнъж ми казваш, че трябва да остана тук с теб?!!
- Да, точно така, правилно си ме разбрала.
- Но аз не желая да остана тук затворена! Не виждаш ли, че сега съм красива и хората ме забелязват и харесват?!! Аз цял живот съм си мечтала за това! Не можеш да ме лишиш от мечтата ми!!!
- А защо да не мога? Аз ти отворих очите за това, което си ти в момента!!!

Извод:
1. Всеки плаща огромна цена за осъществяването само на една и то малка мечта!!!
2. НИКОГА НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙ НА БАБИЧКИ!!! : )

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!