уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Пуловери и Чорапи

Wonder Land

Публикувана на сайта 09.03.2007, 08:44

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Плета си пуловер за зимата. Плета го от самотни влакна. Плета си пуловер от кълбо на самотата. Пуловер за самотните зимни нощи за самотен човек. Сутрин си обличам самотата и цял ден седя с нея. Вечер я събличам и нахлузвам веселата пижама с малки жълти патенца. Но гледам да не ме види самотата, защото ще ревнува. А ако я ядосам много ще избяга. Тогава дори тя няма да прави компания на самотния човек.
Кой ден сме днес? А самотата отвръща – денят на еднообразието, каквито са всички твои дни, и презрително се ухилва пред мен. Вечер не знае за моите патенца, защото слава богу заспива и тя, уморена от Еднообразието.
Как се казваш момиченце? – Скука. А Отчаяние ми е фамилията. И тъй като утре е денят на Еднообразието аз ще се скрия под леглото. Моят ден е по-натам, когато Еднообразието потъне в меката прежда на Самотата и заспи.
Имам си музикална кутия. Подарък ми е от мама. Тя свири един хубав валс. Но Отчаянието успя да я изтръгне от ръцете ми и сега седи, покрита от тежката прах на Скуката.
Днес сложих подписа си върху толкова много хартия, толкова много хартия. Днес сложих подписа си върху тонове от хартия. Можех да си построя цяла ладия и да се скитам из каналите на нощна Венеция. Да се скитам, докато хартията не се напои с вода и не започне бавно от собствената си неустойчивост да потъва. И аз заедно с нея, като капитана, който последен напуска кораба. Когато се напоя с достатъчно влага, потъвам и преди да стигна дъното се събличам гол. Като настръхнат всички косъмчета по мен и заприличам на средиземноморски таралеж си навличам дебелия пуловер от Самота и отварям музикалната кутийка. Толкова много прах, толкова много прах. От нея се чуват само отделни звуци, като скрибуцане на врата със несмазани панти. И когато това досадно скрибуцане се смеси с къркоренето на стомаха ми, се получава една смешна и жалка пародия на самотното ми съществувание. Да си призная честно и на самият мен ми става смешно. На ти, Еднообразие. На ти, Скука. Ха – ха – ха. Сега и от вас ще си изплета по някой друг вълнен чорап. Просто много обичам да вплитам нишките от грозното и несъвършено утро и да ги впрегна в нещо, ако не красиво, поне полезно. Полезно за мен. На ти, проклето псе. На ти, нахална държава.
Какъв ден е днес, толкова много хартия, прах, ладии и разходки във Венеция, а цял ден седя, облечен със Самотата. Това било световната мода. На ти, бездарен дизайнер. На и на теб, който и да си, за каквото и да се бориш и накъдето и да си се запътил. Аз оставам тук да си потъвам на моя кораб с моя екипаж!

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

LaPiOvRa [ потребител ] 
от дата :  12.03.2007, 11:52
Харесва ми!