уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Изповедание в натюр

Wonder Land

Публикувана на сайта 09.03.2007, 08:42

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Ще бъда кратка. Доколкото душата ми го позволи. Душата ми е като черна дупка. Тя не е голяма, но тежината й натрупана с годините расте. Материята в нея е разнообразна, но цветовете й не могат да се видят, защото там е черно. Когато гледаш отвън навътре това ще зърнеш – Черно! А знаеш ли колко е колоритен света, когато го гледам аз, в обратна посока?

Душата ми е като черна дупка. Поема много и задържа всичко. Поглъща светлината и я смазва изпод тежините си. С годините научих се, да знаеш да трансформирам светлината. Използвам я умело, за да мога да ти пиша. Защото сещаш се, е трудно да се пише в мрак.

Ще бъда кратка. Доколкото успея да я удържа. Душата си.
Веригите, ти виждаш масивни са. Ръждясаха във времето и скърцат. Не мисля, че ще издържат още дълго. А казват времето лекува. Защо тогава времето разкапа и разяде веригите, с които се опитах да обрека душата си на вечно изгнание?! Не. Не лекува времето, нито разрушава. Рушат обстоятелствата и въздуха. Въздухът, който дишаме е нечист. Омърсен е от въртенето на хиляди мотори и двигатели. Изхвърлят прах и пепел. В очите ни, а ние смеем се. Какъв ще да е този смях? Не съм драматург по дяволите. Това е гибел.

Ти виждаш, тялото покрито с рани е, със белези и остатъци от миналото.
Та както плътта ми прободена е, душата ми е огледалният й образ.
С такава ли душа ще се явя в Предверието господне? Ах, срам, позор!

Но искаш да ми кажеш да позакърпя тук-там,
Да зашивам дупките със мимолетие.
През тях минава светлината веч и трудно е,
Трудно е да я задържам. Ще стане трудно и да ти пиша.

От теб ми дай да се закърпя.
Да покрия срама си, а не да ходя като просяк.
Кажи ми то, що в душата ти е.
Подари ми тайните на Атлантида.
Не ги отнасяй с теб на дъното на океана.

Едничко нужно ми е,
За да стане взрив. Тъй, както раждат се звездите.
Ще се родя и аз.
Но винаги ще съм във сянката ти,
Защото ти си моят покровител.
Ти, който даде късче хляб
На бедняка.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!