уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Паспорт към безкрая

Павлина Петрова

Публикувана на сайта 28.02.2007, 09:16

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Пролет

Сбогувам се с преспите.
Загребвам сняг в шепи.
От топлината топи се
и става бодра вода.
Ще си върна дъжда!
И се отварят просторите...

Размисли

Усмивката ми – маска на лицето.
Не казва какво скроило ми е битието.
Кожата загрубява, тялото остарява.
Само сърцето съвсем младо остава.
То бръчки няма и дори нехае
какво ми предстои, какво – терзае.
И безпределно вярва в силата духовна –
запазва ме измислена, чаровна...
Поредният му спомен – оръжие могъщо.
Предпазва го от болка, от умора – също.
И по принуда и необходимост
къде си, чувство – непоколебимост,
та силата да умножиш стократно?!
В света реален ме върни обратно!

Сърце

Кога ще разбера сърцето ми какво е?
Пулсиращ орган, неразбран, огромен?
Спестовна касичка за чувства?
(Но аз, нали неспирно все раздавам...)
Кървяща рана или зла вихрушка,
помитаща когото срещне,
каквото неразумно й попадне?
Или пък - извор чист, начало дал
на буйната река, потекла в мене...
Кога ще разбера сърцето ми какво е?
Не се замислях до сега...
Как стана тъй - сърцето и душата
не могат кротко да се помирят:
противостоят си и ме разпъват...
А можеше сърцето да е спътник на душата.
И нежно цвете, светещо във мрака...
Кога ще разбера?
И пъзела "сърце" да подредя...

Преди да заспя

С един сън щастлив ще се сгуша.
Ще се завия с красива мечта.
Ще забравя голямата суша.
Ще кажа: “Здравей!” на света.
Дали ще отвори той свойте простори?
Или ще ме предизвика да спорим,
буксувайки върху житейска жарава?
Ще ми покаже ли път към самотната слава?
Докато виждам път, аз няма да се спра.
И няма да се моля той да свърши, зная.
Защото щастието е по пътя да вървя -
да продължа след края.

Позабравен филм

Разглеждам гардероба. Рокличка ефирна.
А в нея - тъмнооко момиченце немирно...
И после – панталонки, обелено коляно,
в ръцете – пъстро цвете от близката поляна.
Следва – престилка ученическа, якичка бяла.
И строгост в погледа игрив се появява...
Плисирана поличка, нежна блузка, празник –
в строените редици плитка се развява...
Сукманче със шевица, какъв ти делник –
потропва на хорото девойка засияла...
А рокля от коприна неволно се изплъзва.
“Довиждане, училище!” – уверено забързвам.
Мечтан, светът очаква ме, но няма
кой да разкаже за тръпката голяма...
Класически костюм, развян бретон небрежен
и вече съм жена със поглед нежен...
Халат домашен скоро ми напомня
за дълги часове във кухня знойна...
“Мамо!” – сепва ме глас от съседната стая.
Започва този филм да се повтаря...

Моите дъщери

Мойте две красиви нежни дъщери
вече са пораснали почти големи.
Искат да изследват тъмни пещери,
да покоряват върхове заснежени.
Бързат да се втурнат в живота суров,
непредсказуем, но и интересен…
Копнеещи за разтърсваща любов,
поемат своя път нелесен…
Трудности, измами, грешки,
превратности, злини човешки –
ще им е нужно търпение,
смелост, хъс, настървение…
Подмамени към чудни изгледи,
обкръжени от дебнещи погледи,
какво ги очаква – не знаят…
Мечтите наяве дали ще изваят?

Мисли

Мислите бягат...
И все ги догонвам…
Доколкото мога…
Сълзите не спират,
но аз не ги чакам…
Доколкото мога…
Силите намаляват…
Все гледам да стигат…
Доколкото мога…
Животът пред мен е!
Неспирно мечтая!
Доколкото мога…
И повече...

Утре

Ще мечтая по памет…
Това на спомен прилича…
Но защо така ме привлича?

Ще се скрия на завет.
А как точно ще разбера
какво ми шепне вятърът?

В тялото ми ще диша
съвсем крехка надежда.
Тя делата ще подрежда.

Утре ще напиша
приказен и тайнствен стих
за дух неукротим и див.

Мярка

С метър мерим дължината,
с килограми – тежината.
Оскари даваме за изкуството.
Има ли мярка за чувството?

С какво да го сравняваме,
щом до болка изгаря ни?
Кога да го посмачкваме,
кога – да окриляваме?

Едно съвсем е сигурно поне,
че благодарни нужно е да сме,
че с привилегията сме дарени –
духът – потъпкван, ние – несломени…

Метаморфоза

Искам животът да се разсее,
да спре поне миг да ме поучава...
Стигат ми болка, обиди, трусове...
В душата хем пусто е, хем – гълчава.

Имам енергия за стотина,
но я заключвам позорно.
Рисуват мечтите градина,
но тя трепти илюзорна...

Пометена от лавина? Залята с катран?
Сетивата отказват анализи...
Превръщам се в биоробот ням.
Емоциите ми са с парализи...

Криеница

Някой в мрака тревожно скимти ...
Кой пак ритнал е съня ми?
Бяга той – прокуден, озлобен,
нескопосно гримиран от мен ...

Цяла нощ уплашено се взира,
дебне авторката своя, не й дава мира!
Неудачна шега, вкаменена закана,
ужас тих, и ... сънят ми го няма ...

Власт

Най-силната власт се нарича БЕЗСИЛИЕ.
То ме души. То ме мачка! Парализира!
Не знам накъде да направя усилие.
Съзнанието не може да разбира.

И борят се в мене стихии, кошмари.
Умирам стократно в неравния бой.
И моля се Богу!... Какво ще направи?
Задушавам през зъби поредния вой...

А изходът крие се. Нима ще играем
на жмичка сега?... И смътна надежда,
че ще открия заветна парола,
чертае със вярата тънка межда...

Желания

Желанията на тялото
тровят бавно душата...
Търсят с нея единомислие...
Борбата кого изтощава?
Има ли равновесие?
Кой кому прощава?
Вечни въпроси...
И вечни терзания...
Мислите – все боси,
смилат нови желания...

Един живот

Кога душата решава
да напусне тялото?
Когато е жадна за слава
или ако е отчаяна?
Когато търси вярна посока
или ако я е изгубила?
Когато моли за прошка
или ако се е погубила?
Когато търси радост
или пък се дави в мъка?
Дали съжалява за младост
или от безразличие бъка?
А може би търси тяло,
с което да се разбира...
Пази своята тайна бяла
и мисия нова намира...

Сега

Как да се върна към прекрасното бъдеще,
което съм загърбила?

С вълшебна ли лопата от миналото да изровя
туй, което съм била?

Да забравя ли всичко, което съм научила?
Без изключение...

Да изтрия ли всички условности, вярвания, идеали?
Без остатък...

Да се върна ли към сянката си, да я осветя
и да приема онова, което ми приляга?
Сега!

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!