уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Истински думи

Георги Връбчев

Публикувана на сайта 23.02.2007, 02:55

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 


ИСТИНСКИ ДУМИ



"Mortui Te Salutant"

Ден подир ден без милост се борим,
Обречени в ден да умрем,
Правдиви живеем, преглъщаме горест,
Засяваме - после берем!

Някой е зъл и жесток и -
Умира! -
В своя разкош и почитан за цар.
Някой добър е, жалеещ -
Умира! -
Неплащащ с доброто цената за цяр.
Някой се труди до тъмно -
Умира! -
Безименен - възнак на свойта бразда.
Някой блести, заслепява -
Умира! -
Без друг да попита дали е звезда.
Някой почита и вярва -
Умира! -
Поглъща го в черната угар смъртта.
Някой кръв пие, насилва -
Умира! -
Изтръгнал във мъки невинна душа.
Някой свит в ъгъла, тихо -
Умира! -
Оплакван от страдащи близки покрай.
Някой чело вдигнал, в боя -
Умира! -
Сълза без да сгрее могъщия край.

От първия ден сме родени да кажем
Поздрав от смъртните, вречени в смърт,
Но борим се в сетния ден да покажем,
Че смисъл е имало в земния път!

Там…

Небесното синьо, прегърнало нежно
гористозелената шир,
Поляните вечни с наметките снежни,
Кристален божествен ефир!

Разстила лъчите си слънцето, сгрява
планинския въздух - силен и свеж,
душа се преражда, сърцето изгрява
на ранната зима сред нежния скреж.

Блести синевата! Ухае гората!
Зелен е кожухът на дивния свят.
Сърце се преражда, полита душата
във храма природен, безбрежен и свят!

Вятърът леко танцува и гали
игличките, шумата паднала вниз,
напява с мек порив гората и пали
благ огън в душата планинския бриз.

Отпиваш дълбоко магията - въздух,
нехаеш, че цвят има гаснещосив,
щастлив си отново, че там си и волен
се радваш и тръпнеш от туй, че си жив!

Жестоко

"Жестоко" - промълви елата,
потресена извърна взор,
простена тъжно долината,
въздъхна мрачно нейде бор.
Съзираха в далечината
беснеещ пагубно човек,
громящ гора, небе, земята
унищожаващ век след век.
Да можеха да бягат, биха
побягнали, но как, уви!
Ще чакат те във мъка тиха -
на минало величие следи!

Видях

Излязох света нов и блеснал да видя,
Но стъпих сред бурени, пошлост и мрак,
Где вместо след себе си рай да издига
Срива и тъпче човекът със крак!
Да вдишам, желание имах, зората,
Душата ми весело да зазвъни -
Отрова и фалш срещнах вместо позлата
И просяци жалки клечащи встрани.
Закрачих във мрака, погалих цветята -
Прободоха тръни доброто във мен,
Видях сред безщастни усои децата,
Без бъдещи дни и родени във плен.
Забързах нататък, видях светлината
От залеза кървав на идния ден,
Опитах да викна - да чуе земята -
Видях я безмълвна да плаче до мен.
Отминах я - нямах душа да догледам
Как майка проклина децата си с плач.
Тъй - вдясно - приседнах в калта да погледам
Как бавно се спуска човешкия здрач…

На сестра ми

Когато далече съм много
И сам съм останал в нощта,
Разбирам как липсва ми с болка
Моята мила, малка сестра!

Разбирам как част е от мене,
Как сила и разум ми дава,
Как в миг щом душата ми стене -
До мене всесилна застава!

Години, пространства ще минат
И трудности в бой ще руша,
Щом зная - зад себе си имам -
Теб, Диме -
прекрасната,
малка сестра!

Беше ти ...

Прекрасен ангел, дар небесен,
докосна нежно със криле
душата ми и с нежна песен
прегърна моето сърце.
Очи отворих и видях те -
не беше ангел, беше ти,
ефирна, приказна девойка,
с прекрасни, галещи очи!

На майка България

Седя сред Родопите, гледам към Рила -
в слънце окъпани снежни била.
Какви ли съкровища други стаила
е моята родна, вечна земя?!
Поглеждам встрани и съзира ме Пирин -
далечен, изправен и горд, и велик,
мощен Балканът зад мен се издига,
"Аз съм във Рая!", напира в мен вик!
Майко! Българийо! Вечна и свята!
От обич синовна ти свивам венец,
нося духа ти - да види земята -
името българин значи боец!
Клетва в олтар от цветя ти обричам,
в храм от гори ти прошепвам обет,
вечно аз родна земя да обичам,
името твое да славя навред!
Никога свойта земя да не хуля,
българин щом е от чужд наранен
и зад безбрежни пространства прокуден,
брат по Родина да бъде за мен!
Ние ще пазим завета ти свиден
в зима духовна и нравствен потоп,
силни да бъдем във дни на обида,
в бури жестоки да бъдем народ!
Нека тогава за нас някой каже -
Бедни ще страдате век подир век -
Гордо ще вдигнем глава, ще покажем -
Името българин значи човек!

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

geri_67 [ потребител ] 
от дата :  24.02.2007, 05:56
Стиховете много ми допадат.Супер са.Продължавай все така..