уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Тишина

Нежно ангелче

Публикувана на сайта 12.02.2007, 07:00

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Мое нежно дете

Тъмна стая. Тишина. Мрак.
Само моята луна ми свети,
танцува онзи тъжен валс,
и точно сега да си играе
с мислите ми се сети.
Точно когато бях заета
да мисля за теб,
тя на пътя ми се изпречи
и пред теб застана,
опитвайки се да те измести.
Но уви, дори за миг не спрях да виждам
твоето лице в нея да се отразява,
и как протягаш отчаяно към мен ръце,
как да забравя колко силно от теб се нуждая,
мое щастие свидно, мое нежно дете...

Тихо

Тихо, ще го събудиш.
виж как спи като дете,
спри да се чудиш,
излез, остави ни насаме.
На излизане изгаси светлината,
блести ми в очите, не мога да го гледам,
а и него може да го гали само луната,
само мрака на нас ни е предан.
Не ни отнемай нашето време,
позволи ми още малко да погледам,
и открадни една частичка тайно от мене,
запали я, a когато догори отведи ме,
така както в онзи негов свят ти ме пренесе,
но сега да бъда с него остави ме,
моля те не ми го отнемай, Боже,
той със себе си носи моето име.

В ръцете ми

Ти тихо ми шептиш,
мълчаливо, тайно ме обичаш,
чакам от дълго момента,
в който до мен ще заспиш,
и пак мълчаливо ще ме питаш
с тези красиви големи очи,
леко влажни, насълзени
аз ще целувам с устни тези
малки капчици бисерно чисти сълзи,
и когато уморен се отпуснеш и се успокоиш
в ръцете ми ще се почувстваш претворен.

Ако

Ако намериш малко огън
за мен свещичка запали,
но душата ми я остави, тя не е за продан,
а и в моите очи само топъл дъжд вали.
Виж онези пламъци в далечината,
тази силно разгаряща се клада,
боса ще премина през пепелта в тъмнината
и след това пак ще бъда цяла,
а ти ако искаш крий се зад онази прозрачна ограда,
аз ще те чакам от другия край прежадняла
за твоите устни, не се страхувай, разруши тази тънка преграда,
ела, докосни ме, поне да знам за какво цял живот съм живяла.

Само ти

Сега вървя по улицата
сама и пребледняла
нищо не усещам
просто бавно крача,
черни облаци в небето
се движат, скоро ще вали.
И малки капчици започнаха
бавно да се стичат по лицето,
когато ти в моята реалност се яви.
И по върха на тези твои нежни пръстчета
кристално чисти като сълзи до теб се докосваха,
докосваха и мен, но не така съвършено,
както можеш да ме докосваш само ти.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!