Любов

Нежно ангелче

Публикувана на сайта 12.02.2007, 14:52

С чаша в ръка

Нощта е тиха.
отново сама с чаша в ръка
давя мъката си
и в сподавен вик на моя глас
копнея за откраднат миг на малко топлина.
Да усещам всяка капка обич
да търся следите ти в нощта.
Къде си и къде беше, с кой, кога,
измъчват ме въпроси, да,
аз съм една малка ревнивка,
ако можеш прости моята вина.
Отпивам бавно, горчи,
горчи ми и в душата
и в сърцето ми гори
жаравата на неугасващата обич.
Ти и аз - една съдба.
аз съм част от теб, ти си част от мен,
светлината на деня и тъмнината на нощта.
Но след откраднат миг
идва и мъничко тъга,
а раздялата непоносима става
и борим се срещу себе си едва-едва.
Ти отиваш си, а аз отново съм с чашата в ръка.
и стоя сама в тъмната стая
преглъщам и себе си виня
смесени чувства
на щастие и мъничко тъга
изпълват моята душа.
И след теб успявам само
да прошепна тихо "Обичам те".
Затварям очи и се наслаждавам на мига.
Устните ти още топли
усещам по тялото ми,
и ръцете ти още търсещи,
вплетени в моята коса.
А очите ти… поглъщаха ме цялата.
и потъвах в рая на нежността.
сега отпивам последно глътката
и ще заспя щастлива, че съм те имала,
макар и в откраднат миг,
щастлива съм, че имам теб и любовта!

Ще бъде светлина

Пълни чаши вино...
ти и аз - сами, стоиш до мен,
преплитаме ръка в ръка,
поглеждаш ме невинно,
а моя поглед - влюбен и задълбочен.
Очите ми те поглъщат и потъват в твоите сега.
излъчват нежност, топлота.
Отпивам бавно глътка по глътка,
горчи ми без твоите устни,
докосвам ги с пръстче едва-едва...
и впивам жадно моите в твоите така,
както само аз мога, а ти извиваш отпусната снага.
Нужна си ми любов, без теб не мога.
Толкова дълго чакан миг,
а сега ме е страх дори да те докосна,
свещите догарят вече, но аз още те гледам.
ще угаснат и ще настъпи тъмнина,
но ти ще си все така красив... ще останат само сенките ни в нощта.
ще рисуваме с тях по стените.
ще танцуваме отвъд рая на висините.
и ще бъде светлина... ще бъде светлина...

Тази Коледа няма да е Коледа

Няма те, Коледа е.
Липсваш ми, ела си, моля те.
Защо така постъпи?
И с какво това заслужих?
Сега да страдам
и горчиви сълзи аз да роня,
защо Боже ми я отне?!
Тази Коледа няма да е Коледа.
Не, не и без моята кака с нежно сърце.
Боли ме, и се моля за чудо.
да я прегърна и докосна за миг.
Обичам я, вече останах без глас,
а очите ми - това черно море, пресъхна.
Моля се, моля се за невъзможното,
и кой сега болката ще спре?
Кой ще ме прегърне и ще я замести,
кой, само гроба и остана с мен.
Докато съм жива ще я помня,
и ще плача безутешно нощ и ден,
докато и аз самата не издъхна,
и не сведа погледа си уморен...

Обичам те

От ангел по - прекрасен
притежаваш душа на дете,
и от огън по - опасен,
като роза, която боде.

Ти си много мил,
но безмилостен в любовта,
ти си тази сила,
която ми дава увереността.

Ти - онази светлина в нощта,
която ме кара да блестя,
ти - онази малка искрица топлина,
която ме кара да трептя.

Чуй зова на сърцето ми,
то отчаяно те вика и крещи,
обичам те повече от всякога,
и моля те, за всичко прости!

Сама

Когато вечерта настъпи
и стъпките ти отшумят в мрака
теб те няма и тъга ме мъчи,
а сълзите ми се стичат по земята.

Сама отново в самотата,
лежа на леглото свита,
и се моля да ме погълне тъмнината,
без теб не искам, но кой ме пита.

Ти от всичко ме ревнуваш
и дори моя да не е вината
продължаваш да се надуваш
и ето я пак бедата.

Ти си тръгваш, след това се връщаш,
а на мен вече сили не останаха
да прощавам, а ти гръб да ми обръщаш,
да, виновна съм и така дните отминаваха.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!