уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

За сърцето, губещо вяра в любовта

we die young

Публикувана на сайта 12.02.2007, 04:20

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Сърцето, забравило да вярва

Ах, има ли лек против забранената любов,
Който да спре сърцето по самоубийствения път?
Ах, има ли спасение от несподелената любов,
което да спре сълзите, бодящи като стрели от лък?

Колко време е нужно на сърцето разбито,
Забравило да вярва, че любовта е сладка,
Да се спаси от чувството мразовито,
да махне и на скръбта черната забрадка?

Има ли място за още надежда,
Когато той те нарича „приятелко моя”?
Има ли смисъл от още думи,
Когато се затръшне и последната врата.

Последната пролука към неговото сърце
Е затрупана под тежестта на скръбните чувства
На изпепеленото женско достойнство,
На момичето, забравило да вярва…

Погребението

Какво остава на поразеното от болезнен удар сърце,
Какво остава на птица с брутално отрязани крила,
Когато и най – малката надежда се стопява в миг,
Когато последния влак към неговата обич безвъзвратно отминава?

Съществува ли на някой език думичка, която да съживи,
Един стон, който да събере разпиляната надежда,
Един жест на нежност, които да върне милионите парченца,
И ще стигне ли времето на тази планета да излекува зейналата рана?

Има ли смисъл да се мечтае за едно изсъхнало цвете,
Когато и последния лист от червената роза извърви своя път до земята,
И Ще се успее ли да се спаси бялата роза
Когато и тя е застрашена от разрушителна градушка от съмнения и въпроси?

Ще ми стигне ли отреденото ми време, за да преглътна
Големия залък, напоен с болка, съжаление, срам и пак болка…?
И докога ще съществуват изпепеляващите въпроси без отговор,
И ще е останало ли нещо в душата ми, когато ума се избистри…?

За изгорената от несподелена любов жена няма лек.
В душата й няма повече място да вярва, мечтае и чувства,
В очите й няма останали сълзи, а в сърцето вяра в любовта…
В нейната душа е празно, там има издълбан от напразните надежди кратер…

Който бавно се пълни с болка и умиление, с отчаяние и безнадеждност,
После пак с болка и омраза, и бавно кратерът се затваря, погребвайки всяка усмивка…

Молитва

Душата ми моли за спасение първо мен,
Аз не мога да си простя, не мога и да я спася,
Дали Бог ще чуе отчаяния зов за спасение,
Аз не искам повече от това бурята в мен да утихне.

Аз не искам нито блясъка на богатствата,
Нито безмерното щастие на принцесата от приказката,
Аз моля само сълзите да се спрат, искам торнадото,
Което събаря и последното гнездо на надеждата в мен да утихне.

Ще получи ли сърцето любов,
Ще разбере ли разума отговорите
Ще прости ли Бог грешките
Ще получи ли душата ми спасение….

Ледена мечта

Как копнея да съм до теб сега
И ти отново да шепнеш нежни слова
Да усещам величествената ти снага
Както когато бяхме на брега.

Ти ми каза, че ме обичаш,
Но аз те помолих да не ми се вричаш,
Понеже знаех, че един ден
Всичко ще свърши за теб и мен.

И този ден дойде сега,
Моето сърце потъва в тъга,
Загубило завинаги твоята топлина,
Тихо страда в своята самота.

Всяка нощ се моля да те сънувам,
Но дори и насън не мога да те зърна.
О, мечтая да спра да те бленувам,
Иначе в леден труп ще се превърна.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

gwpower [ потребител ] 
от дата :  20.02.2007, 15:08
Gotini sa:) Poputen vyatur[5up]
Прочетете условията
! Това мнение е редактирано от clover, защото не отговаря на изискванията към мненията, посочени във Въпроси и отговори, точка 6!